Не бях в състояние да разбера причината за лошия външен вид на моя съпруг. В този момент бях на 34 години, млада, привлекателна, и здравословно добре. Моето тяло не беше претърпяло промени вследствие на раждания, цезарови сечения или деца, тъй като нямах такива. Не бях засегната от стрии, целулит или наднормено тегло. Нищо не ме спъва или задържа в живота, освен моят съпруг, който беше на 13 години по-възрастен от мен.
Той беше пълен, плешив, безполезен, страдащ от астма и вечно с проблеми с ерекцията. Вече бях спряла да го обичам, въпреки че в началото на брака ни горях от страст, желание и любов. През последните две години поддържах тайна връзка с Мишо, който беше с 5 години по-млад от мен. Той беше моето спасение и аз бях влюбена в него. Очаквах всяка среща с нетърпение, с молби за прошка и поклони. Отдавна исках да се разведа със своя съпруг. Страстта и връзката между нас изчезнаха, всичко в него ме дразнеше, нямахме дори нормален диалог, може би защото и аз не полагах никакви усилия.
Сутринта се събудих с решение да го напусна. Той продължаваше да ме обременява, без да разбира, че го ненавиждах. В един момент не можех да мисля за нищо друго и реших, че е време да сложа край на това. Изчаках съпруга си в кафенето, където бяхме се споразумели да се видим, за да му обявя развода. Нервозно гледах часовника си, бързайки. Трябваше да посетя фризьора, имах лични ангажименти, и Мишо ме очакваше за поредната бурна среща.
Нямах време за губене. Когато се появи, изглеждаше се така мрачен и блед, както би подхождало на 70-годишен старец. Външният му вид ме отблъсна за пореден път и аз му обявих, че искам развод, без излишни думи. Той се разтрепери и тежко въздъхна. След като уредихме всички формалности, напуснах масата и му казах без гримаса и срам: „Толкова си отвратителен.“
Излязох от този развод млада, красива и свободна. Процедурата премина бързо и лесно. Следваха дни и нощи, посветени на мен и Мишо. Промених стила си, в това число и прическата, закупих нова кола и направих екскурзия до Филипините.
Обаче една нощ телефонът ми звънна неочаквано. Отблъснах ръцете на Мишо, които ме бяха обвили, за да вдигна. От другата страна на телефона беше сестрата на бившия ми съпруг, със сълзи в очите ми съобщи, че брат ѝ е починал. „Той беше много болен, рак в последен стадий. Скрил е истината, за да не ни тревожи.“ Затворих, очите ми се напълниха със сълзи и избухнах в плач, ударих телефона си в стената и си затворих ушите с ръце, изпаднах в истерия.
Присъствах на погребението му, плачейки и молейки за прошка, проклинайки себе си. Пред очите ми се разкъсаха кадри от общия ни живот – нашия сватбен ден, когато той ме пренесе през прага на нашия дом, и след това неочакваният аборт, който направих, нашите планове, нашите места. Спомних си как ме храни с лъжичка, когато боледувах, и как ме грижеше за мен, как не ме предаде. Спомних си разходките в парка през есента, как ме вдигаше на ръце, как бяхме щастливи заедно. Сега светът ми се въртеше пред очите. Преминаха сълзите, и вече не мечтаех за свободата, а исках само едно – моята истинска любов да се върне до мен и да сме заедно…
