Сигурно си спомняте колко сме играли на криеница, когато бяхме деца. Криенето беше наистина забавно. Намираш хубаво място, всеки път, където никой не може да те намери. Не бива да забравяте удара на сърцето, когато търсещият е близо и нищо не може да победи забавлението и вълнението, които човек получава по време на цялата игра.
Мисля, че бях много добър при укриването, разбрах, че родителите ми са свикнали да се държат така, сякаш не могат да ме видят, докато всъщност са могли. Без значение каква е истината, чувствам се носталгично, като понякога ми липсват старите времена, когато майка ми ме прегръщаше здраво в любящите си ръце, търсейки ме.
1. О! Белите чорапи.
2. Виждам те и ти можеш да ме видиш.
3. Главата не се побира. Това е жалко.
4. Толкова близо. За малко да проработи.
5. За секунда си помислих, че тоалетната седалка оживя.
6. Можете ли да я намерите?
Page 1 of 3