Фьодор Достоевски е един от най-великите романисти от Златния век на руската литература и един от най-влиятелните личности на 19-ти век. Известен с талантливото си повествование и с дълбоките си проникновени мисли, той е считан от много хора за духовен водач и учител.
Като един от най-значимите изследователи на човешката психика в литературата, Достоевски вярвал в безкрайната сила на човешката душа, винаги тържествуваща над насилието и собственото й падение. „Хората, хората – те са най-важното. Те са по-ценни от парите“.
Големият руски класик заема почетно място и в съкровищницата на световната литература, а неговият роман „Братя Карамазови“ е сред стоте най-велики книги на всички времена.
Достоевски умира на 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург. Той е погребан в Тихвинското гробище близо до Александро-Невската лавра. Не е известен броят на хората, отишли да изпратят великия писател в последния му път, но според някои източници скърбящите били повече от 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24:
„Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.“
Да се докоснем до красотата на един велик ум, който ни завеща фразата: „Красотата ще спаси света.“
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.
Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.
Запомнете моя завет: Не си измисляйте интриги и фабули. Вземете това, което ви предоставя самият живот. Животът е много по-богат от всички наши измислици! Никое въображение не може да измисли това, което дава понякога най-обикновеният, незабележим живот. Уважавайте живота!
Животът е пълен с комизъм и е величествен само в своя вътрешен смисъл.
Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си.
Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.
На света няма нищо по-трудно от откровеността и нищо по-лесно от ласкателството.
В ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие.
При неуспех всичко изглежда глупаво.
Що е ад? Страданието, че вече не можеш да обичаш.
Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината.
Дявола се бори с Бога, а полето на тяхната битка са сърцата на хората.
Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.
В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.
Великодушното сърце може да заобича от състрадание.
Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.
Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.
Да се влюбиш не значи да обичаш. Можеш да се влюбиш и мразейки.
Адвокатът е съвест под наем.
Много хора са честни, само защото са глупаци.
Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.
Няма нищо тайно, което да не е станало явно.
Истинската правда винаги е неправдоподобна. За да стане правдоподобна, непременно трябва да й се притури малко лъжа.
Източник: gnezdoto.net