Цветана Манева: Ако искаш един мъж отново да дойде при теб, никога не го питай къде отива и кога ще се върне

Днес тази легенда в нашето кино и театър става на 74. Припомняме ви нейната история.

През 1967 г. при едно от представленията на култовия спектакъл “Уестсайдска история” в Пловдив Цветана Манева едва не се обесва на сцената. Спасява я бързата реакция на колега. Тогава е само на 23 години.

… Цветана Манева е актьорско дете. Майка й Надежда е католичка, баща й Георги Манев играе дълги години на сцената на Пловдивския театър.

Но за разлика от много наследници на артистични фамилии при Цветана природата не си почива, а надгражда. И това тя безапелационно доказва на сцената и пред камерата.

Беше в тройката големи дами на българското кино и театър – заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева. Мисля, че на сцената Цветана е най-добрата.

Родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив. Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват” на Валери Петров. И въпреки вдишания сценичен прах, след което, казват, няма спасение от примамките на Мелпомена, абитуриентката Цветана се колебае между нея и Асклепий, бога на медицината.

В крайна сметка надделява ВИТИЗ. “Както лекарят премахва физическата болка, така изкуството облекчава душевните страдания”, обяснява избора си актрисата.

Комисията на театралния институт обаче безмилостно реже порива на амбициозната “майна”. Не харесва начина, по който произнася буквите “р” и “л”. Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа, която според тогавашната идеология е авангардът на българския народ в строителството на комунизма.

18-годишната девойка постъпва на работа в обувния завод “Петър Ченгелов” и започва да прави кожени чанти

За това приключение тя казва: “Сблъсках се с хора, които са на “ти” с живота…”

През това време ходи и на уроци при пловдивския актьор Борис Михайлов и още на следващата година влиза в класа на проф. Моис Бениеш.

Като студентка дебютира в киното и познава първата (?) голяма любов в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият – бъдещият популярен мистър “Няма време”, водещ на предаването “Минута е много” по БНТ.

В киното дебютира още като студентка през 1962 г. в сериала на ГДР “Зеленото чудовище”. В първия епизод играе … кубинка. “Било е миманс, дори не си спомням за това участие”, обясни Манева.

Когато е в последния курс на ВИТИЗ,играе епизодична роля във филма “Най-дългата нощ”

Пак е руса и красива, дори и в униформа, но усмивката й не е невинна като при Деница от “Калоян”, защото е секретарка на германците.

През 1966 г. се дипломира във ВИТИЗ и се връща в родния Пловдив. Започва златното време на театъра там, особено след идеята да се отвори и младежка сцена. В града под тепетата се събира цял отбор млади и талантливи актьори, които нямат търпение да се докажат като професионални актьори. Тук са Тодор Колев, Катя Паскалева, Руси Чанев, Елена Райнова, Марин Янев, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Северина Тенева, Антон Горчев, Соня Маркова…

Източник: mila