Чернобилските баби, които отказаха да напуснат радиоактивната зона

На 26 април 1986г. се случи най-тежката атомна авария в човешката история, а 4-ти реактор на АЕЦ Чернобил почти не заличи живота в Европа. Атомният пожар е бушувал цели 10 дни, разпръсквайки огромни количества радиация над цяла Европа. Радиация равняваща се по мощ и сила с 400 бомби, колкото тази, паднала над Хирошима…

Днес чернобилските почва, въздух, вода, са „най-заразните“ на цялата планета. Самият реактор е в центъра на 1000 кв. мили „забранена зона“. Това е голяма площ около централата, която е под карантина от аварията насам, там хората нямат право да живеят, има граници, паспортен контрол и постоянен радиационен мониторинг.

Заради огромните природни разрушения, често забравяме, че около Чернобил са живели хора, техните истории са истински, както и техните трагедии. Днешната ни история ще ви разкаже за една странна общност от около 130 човека, наричани „самонастаняващи се“. Те са избрали да останат и да продължат да живеят в „Забранената зона“.

И почти всички са жени.

Над 116 хиляди души са били евакуирани от опасната зона след инцидента, но около 1200 от тях са отказали да си тръгнат. Жените, които са останали, сега са между 70 и 80-годишни и са последните оцелели, които нелегално са се завърнали в домовете си малко след трагедията.

Тази необичайна група от жени-бунтарки продължава да живее и днес сред самотните и токсични останки от предишния им живот. Защото животът им днес се дели на преди и след. Преди аварията и След нея.

В „Забранената зона“ в момента пустеят десетки призрачни села, тихи и опасни. Но в някои от тях не е съвсем така. Някои от селата имат своите „бабушки“. Между 8 и 12 на брой, тези баби знаят как да оцеляват.

Хана Заворотная е една от бабите-бунтарки, за които дори е сниман и документален филм. Тя си спомня как е трябвало да се промушва през храсти и полета, за да се върне обратно в селото си през лятото на 1986г.

„Застреляйте ни и ни изкопайте гроба“, казала тя на войниците, които се опитвали да евакуират нея и семейството ѝ през дните на ужаса. „В противен случай оставаме тук!“

Но защо тази жена избира да остане върху отровната земя? Не знае ли какъв е рискът или е достатъчно луда, за да го игнорира? Или може би и двете?

„Радиацията не ме плаши, плаши ме гладът.“, отвръща Хана

Заворотная и останалите жени са преживели Сталинския Гладомор – геноцид от глад през 30-те години на миналия век. Тогава милиони украинци са намерили смъртта си, а само 10 години по-късно са били пометени и от нацистите. Когато чернобилския инцидент се случил, няколко десетилетия по-късно, мнозина не са искали да бягат от невидими врагове, защото са познавали ужаса на глада и войната, които си имат лице, за разлика от радиацията.

Днес позволяват на бабите да живеят в тази опасна зона, само защото вече са във възраст, на която не могат да имат деца. Но какво се случва със здравето им? Трудно е да се отговори на този въпрос еднозначно. Средата около тях излъчва определени нива на радиация. Световната здравна организация смята, че повече от 4 хиляди смъртни случая ще бъдат свързани с Чернобил след време.

От Грийнпийс изчисляват, че загиналите заради усложнения след аварията ще бъдат десетки хиляди. Всички са съгласни, че честотата на ракови заболявания след инцидента е скочила многократно, а броя на хората, развили най-различни психични заболявания и разстройства, е непроследим.

Снимка: Istock

Радиоактивното заразяване след аварията е било смъртоносно, но травмата, нанесена на евакуираните хора и близките на загиналите, е още един тежък удар.

Една от бабите споделя, че много от хората не са починали заради радиацията, а от мъка. От мъка по изгубения дом, по разпиляното семейство, по начина на живот преди катастрофалното събитие.

„Ако си тръгнеш, умираш. Тези, които избягаха, сега са по-зле от нас. Умират от мъка…Родната земя си е родна земя. Никога няма да я напусна.“

С радиация или без, тези баби са в заника на дните си. Но тяхната смелост и несломим дух са индикация, че няма по-мило място от родния дом и по-силно нещо от жена, решила да се бори за правото си на нормален живот. Тези бабушки са неочаквания урок от една атомна трагедия.

инфо: edna.bg