Във всеки от нас живее тих враг, чиито действия остават незабелязани до самата експлозия. Този враг често е навикът да заключваме чувствата си дълбоко в себе си.
Когато човек си забранява да изпитва неприятни емоции, той създава допълнителен източник на напрежение вътре в себе си. Тази постоянна вътрешна съпротива значително повишава нивото на стрес.
Чувствата, които са потиснати дълбоко в себе си, не изчезват, а просто намират решения. Често се проявяват чрез тялото под формата на главоболие, мускулно напрежение или стомашни проблеми.
С течение на времето скритото напрежение може да се превърне в сериозни проблеми. Паническите атаки, хроничната тревожност и дори сериозни заболявания се превръщат в реална заплаха.
Пренебрегването на емоциите лишава човек от важни житейски уроци. Например, гневът от нарушаването на личните граници е сигнал за разговор, а не за потискането им под прикритието на спокойствие.
Популярният култ към позитивността понякога изкривява разбирането за собствените преживявания. Изискването веднага след сериозна загуба да се „мисли позитивно“ пречи на нормалния процес на скърбене.
Непреживяната мъка не се разтваря във въздуха. Тя може да се превърне в продължителна депресия или пълно емоционално опустошение.
Способността да се насочва вниманието към приятни моменти е ценно умение. Тя обаче губи смисъла си, ако се превърне в бягство от реалните преживявания.
Здравословният позитивен поглед върху нещата не изисква игнориране на трудностите. Той включва намиране на смисъл и поуки дори в негативните преживявания, но без бързане.
Важно е да запомните едно просто правило: човек има пълното право да преживява трудни периоди и да изпитва цялата гама от емоции. Това не е слабост, а част от човешката природа.
Желаното бъдеще не се материализира само от интензивността на мислите за него. Реалността изисква конкретни действия, а не само визуализации.
Приемането на собствените чувства, дори и най-трудните, не е лукс, а необходимост. Без тази вътрешна резолюция хармонията и здравето остават непостижима цел.