Забелязали ли сте някога как човекът, с когото говорите, внезапно отвръща поглед, когато му зададете директен въпрос?
Или отговорите му стават странно многословни, сякаш се опитва да запълни празнотата между истината и лъжата? Може би не е плод на въображението ви. Психолозите са доказали, че дори най-убедителните лъжци се издават по малки начини, които могат да бъдат забелязани, ако знаете къде да търсите.
И днес ще ви разкрием три метода, които ще накарат човек да разкрие картите си – без заплахи и скандали.
Първата тайна се крие в създаването на атмосфера на безопасност.
Хората лъжат най-често от страх: страх от осъждане, конфликт или загуба на доверие.
Ако започнете разговор с обвинения, другият човек ще се затвори в себе си.
Вместо това, опитайте да промените тактиката си. Например, кажете: „Не мисля, че си напълно сигурен/а какво казваш. Нека поговорим за това спокойно – няма да се ядосвам.“
Тази фраза намалява защитната реакция. Изследванията показват, че когато човек чувства, че няма да бъде съден, вероятността за признание се увеличава няколко пъти.
Важно е да задавате отворени въпроси: „Какво точно се случи?“, вместо „Ти ли го направи?“.
Това отнема способността на лъжеца просто да отговори с „не“ и го принуждава да навлиза в подробности, в които е лесно да се спъне.
Вторият трик е играта с мълчанието. Природата не търпи празнотата и хората несъзнателно се стремят да запълнят празнините.
Да кажем, че сте попитали за нещо важно и другият човек е дал уклончив отговор.
Не бързайте да реагирате. Погледнете го в очите и мълчете 5-7 секунди.
В 80% от случаите той ще започне да допълва отговора си, да се извинява или дори да отстъпва: „Добре, в действителност всичко не беше така…“.
Дори следователите използват тази техника. Мълчанието създава психологически дискомфорт, който е трудно да се понесе, ако има нещо за криене.
Основното е да се запази неутрално изражение на лицето. Всяка емоция (гняв, подигравка) ще накара човека да си сложи маската отново.
Третият метод е да се съсредоточите върху неудобните детайли.
Лъжата изисква много умствени усилия: трябва да запомните измислената история, да контролирате изражението на лицето си и да наблюдавате реакцията на слушателя. Използвайте го.
Помолете събеседника си да опише ситуацията в обратен ред: „Първо казахте, че сте били в кафене, след това се прибрахте. Какво се случи между тези събития?“
Или попитайте за подробности: „В колко точно часа напуснахте офиса? Какъв цвят яке носеше този човек?“
Колкото повече подробности поискате, толкова по-голям е шансът лъжецът да се обърка в показанията си.
Мозъкът му, претоварен с лъжи, няма да може бързо да измисли правдоподобни подробности.
Но не забравяйте: дори тези методи да работят, истината може да навреди.
Един мъж, използвайки техниката на мълчание, научил, че жена му е крила дългове от години.
Друга жена открила, че „лоялен“ колега е предоставял информация на конкуренти.
Готови ли сте за последствията? Психолозите предупреждават: преди да изложите някого, запитайте се защо ви е нужно това.
Понякога невежеството наистина е блаженство. Но ако една връзка е изградена върху измама, истината може да е единственият шанс да започнете отначало или да затворите вратата завинаги.