Жената, кощто погуби децата си във Вакарел е търсила помощ от психиатър. Споделила е с него, че изпитва тревожност, че не може да спи. Този психиатър не й е поставил диагноза. Той я е прегледал и е дал успокоителни лекарства, които намерихме при огледа на местопроизшествието.
Това каза в интервю за „Телеграф“ ръководителят на Софийска окръжна прокуратура Наталия Николова.
„Нямаме никакви данни за домашно насилие в семейството. Дори напротив – хората обясняват, че са много добро семейство, живеят задружно, бащата полага грижи.
А и тя в обясненията си не споменава да е имала каквото и да е притеснение от съпруга си – финансово или пък домашно насилие – скандали или някакво психично напрежение. Напротив, казва, че съпругът й е много добър, че се е грижил за тях, че полагал грижи за децата.
В разпита тя не споделя пред разследващите за преживяното от нея във връзка с преместването й в България заради войната в Украйна или за живота й преди това“, обясни Николова.
Ето какво каза още шефката на Софийска окръжна прокуратура пред „Телеграф“:
– Прокурор Николова, ако окончателното заключение на психиатрите покаже, че жената, която уби двете си деца във Вакарел, е невменяема и не е осъзнавала действията си, какво следва?
– Предварителните данни още в самото начало сочеха, че жената страда от тежко психологично разстройство. Това на по-късен етап се потвърди от психиатър, на когото беше възложено психиатрично изследване на обвиняемата.
В съдебна зала той каза, че случаят е изключително сложен. С оглед на тези данни ние поискахме от съда освен задържане на жената под стража и настаняването й за психиатрично изследване.
Самите вещи лица в предварителното становище, което изготвиха за нейното състояние, посочиха, че при нея е налице психологична травма и че е необходимо по-разширено изследване, за да бъде доказано както първоначално откъде възниква, така и какво е точното й психологично състояние. Затова поискахме от съда да бъде настанена за 30 дни в психиатрично заведение. Там ще бъде под наблюдение.
Вече назначихме комплексна психиатрична и психологична експертиза, която да даде заключение какво е реалното й състояние и дали е можела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тоест дали е извършила деянието в състояние на невменяемост.
Ако експертите преценят, че тези 30 дни не са достатъчни за пълно изследване, имаме възможност да поискаме съдът да разреши още 30 дни такова изследване.
В случай че бъде установено, че жената не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, т.е. е невменяема, по нашия наказателен закон тя не може да носи наказателна отговорност и делото ще бъде прекратено. Спрямо нея ще се задейства друга процедура – принудителна медицинска мярка.
Ще поискаме от съда тя да бъде настанена в психиатрично заведение. Възможностите са принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение, принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение на обикновено психоневрологическо заведение.
Ако се прецени, че тя е особено опасна за обществото или за своите близки, ще поискаме да бъде настанена в такова заведение.
– Как се решава къде точно да бъде принудително лекувана?
– Това ще реши съдът в зависимост от заключението на вещите лица и събраните по делото доказателства. Експертите ще посочат от какво точно страда, ако страда от някакво заболяване, и какво предлагат като лечение.
Възможно е към момента на извършване на деянието един човек да не разбира свойствата и значението на извършеното поради заболяване, но е възможно и след деянието да изпадне в състояние на невменяемост.
– Жената наистина ли е ходила при психиатър, преди да извърши престъплението? Каква е първоначалната диагноза?
– Да, търсила е помощ при психиатър. Споделила е с него, че изпитва тревожност, че не може да спи. Този психиатър не й е поставил диагноза. Той я е прегледал и е дал успокоителни лекарства, които намерихме при огледа на местопроизшествието.
– Тя пила ли е от лекарствата, предписани от психиатъра?
– Да, купила ги е. Изпила е няколко хапчета. Обяснява, че не е имало смисъл от тях, не са й помогнали. Първото хапче е изпила на 28 януари. Прегледът при психиатър в Бургас е бил на 27 януари.
– Доколко е вярно, че жената е търсила да купува въже след като погубила децата си и какво показва това?
– Да, тя е отишла и си е купила въже. Ако ме питате смислени ли са действията, бих отговорила да, но в конкретния случай е налице силна посттравматична стресова ситуация, която може би я е мотивирала да постъпи по този начин.
В основата на обясненията й е, че не вижда смисъл да живее, и тъй като децата са нейна отговорност, не знае как ще живеят без нея. Обяснява, че съпругът й работи и няма да може да се грижи за тях.
– Какви са източниците на този посттравматичен стрес – домашно насилие или преживявания в Украйна, откъдето семейството идва?
– Нямаме никакви данни за домашно насилие в семейството. Дори напротив – хората обясняват, че са много добро семейство, живеят задружно, бащата полага грижи.
А и тя в обясненията си не споменава да е имала каквото и да е притеснение от съпруга си – финансово или пък домашно насилие – скандали или някакво психично напрежение. Напротив, казва, че съпругът й е много добър, че се е грижил за тях, че полагал грижи за децата.
В разпита тя не споделя пред разследващите за преживяното от нея във връзка с преместването й в България заради войната в Украйна или за живота й преди това.
– Откъде в Украйна идва семейството?
– Идват от Виницка област. Жената има средно специално образование за продавач, мъжът е работил в строителството. В Ахелой е работила в ресторант. Мъжът е бесарабски българин, жената е украинка.
– Защо внезапно са се преместили във Вакарел? Децата не са били отписани от детска градина и от училище.
– Не е било внезапно преместване. От известно време мъжът е работил в областта на строителството в София. Те са дошли във Вакарел, за да бъдат по-близо до София, на 30 януари.
Настанили се в тази къща, за да живеят, докато той работи в София и околностите. Познават собственика на къщата от дълго време, работили са заедно. Сега бащата е смазан от мъка.
– Докъде стигна разследването на взривовете в складове за фойерверки край Елин Пелин? Какви бяха трудностите при разследването?
– Това дело също е много тежко, с фактическа и правна сложност. Взривовете бяха на 25 юли м.г., едва на 27 юли успяхме да влезем само в основната сграда, за да извадим телата на загиналите. Всички бяха нащрек, защото продължаваха да се чуват взривове. Основният оглед продължи доста дълго време – от 5 до 9 август.
Важна беше безопасността на всички участници в огледа, включително и на поемните лица, които са хора извън системата на разследването.
Огледът бе на изключително голяма територия и трябваше да се опишат много веществени доказателства. Извършваше се в присъствието на вещи лица в различни области, иззеха се специфични следи от местопроизшествието. Първият оглед бе в присъствието на съдебен медик заради починалите лица.
Още с огледа на местопроизшествието започна трудността на това дело, започна и събирането на документи от различни институции. До момента делото е над 30 тома.
– Колко и какви експертизи са назначени? Има ли готови и какво показват те?
– Това дело е чисто експертно. Един свидетел само имаше някакви възприятия от самото деяние плюс пазача, който също бе видял част от нещата.
Всичко останало по разследването е чисто експертно и затова се налагат множество експертизи. Имаме уверение, че в близките седмици ще стане готова основната техническа експертиза на взривовете, за да може след това да бъде назначена и пожаротехническа.
Тази експертиза на СОБТ е пред приключване. Правени са сложни експерименти в контролирана среда. Експертизата трябва да изясни механизма на взривяване, мястото на първоначалния взрив, начина, по който е започнало и продължило взривяването.
След като бъдат изяснени всички тези факти, както и каква е причината за взривяването, едва тогава пожаротехническата експертиза ще каже къде е възникнал първоначално пожарът, как е станало възпламеняването, как се е разпространявал огънят, какъв е бил интензитетът.
Тук един от основните въпроси е да разграничим взривът ли е пръв или пожарът, или обратно. Всички тези въпроси ще се изяснят от вещите лица.
– Вярно ли е, че част от складовете не са имали разрешение за експлоатация?
– Обектът представлява 5 сгради и 12 склада. За първата и втората сграда има разрешение за експлоатация. За другите обекти няма разрешение за експлоатация, поне това показват събраните до момента документи. Строително-техническата експертиза ще установи кое в случая отговаря на изискванията за съхранение на взривни вещества.
– Какви са сроковете за това разследване, колко може да бъде удължавано?
– Законодателят е предвидил срокът на разследване да бъде два месеца, но при сложна фактическа обстановка с мотивирано искане от наблюдаващия прокурор срокът може да бъде продължен с още два месеца.
Не може разследването да е безкрайно, стараем се в разумни срокове да приключваме делата. При искане на вещите лица да удължим срока за изготвяне заключението на експертизата ние го уважаваме. Оттук следва и продължаване срока за разследване.
– Какво се случва сега с тия складове? Има ли фойерверки в момента край Елин Пелин?
– След огледа и след като експертите ни увериха, че не ни е необходимо нищо повече от мястото, освободихме складовете – не ги охраняваме ние.
Не мога да ви кажа дали са изнесли продукцията и къде се намира. Задържахме ги, докато изземем всички необходими веществени доказателства за назначаване на експертизите. Контролът по съхранение и обезопасяване на продукцията не е в правомощията на прокуратурата, а на контролните органи.
– Върви ли към приключване на първа инстанция делото за катастрофата край Своге през 2018 г.?
– И това дело е с изключителна правна и фактическа сложност. До този момент не е имало дело, при което освен нарушенията на водач на превозно средство да са изследвани и много други евентуални причини за катастрофата.
Съдебна практика в тази насока няма в държавата. Изследвахме самата пътна настилка, има ли нарушения по Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове. Правният анализ, който се извърши от наблюдаващите прокурори, няма аналог през последните 50 години.
– Защо според вас обвинителният акт бе връщан три пъти на прокуратурата?
– Няма съдебна практика, която да ни подскаже как точно да бъде формулирано обвинението в казус като този. Прокурорите по делото се запознаха с много документи, много законови и подзаконови актове, за да стигнат до извода какви точно нарушения са налице и да повдигнат обвинения, които да внесат и защитават в съда.
Съдът имаше различни искания, които са задължителни за нас и прокурорите ги изпълниха. Колегите изследваха причините и това, което според тях е допринесло за некачествения ремонт на пътя и последвалата катастрофа. Още след този трагичен инцидент, при който загинаха толкова хора, стана известно, че и друг път е имало произшествия точно на този участък.
Началникът на Районното управление на полицията в Своге е сигнализирал АПИ, че това е място с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия.
Делото стартира в съда, проведени бяха 9 заседания, разпитани са около 40 свидетели, а има над 80 свидетели. Предстои разпит на вещите лица, които са 25 на брой, по множеството назначени експертизи.
В съдебна зала вещите лица ще защитават заключенията си. Предполагам, че освен от прокурорите, които отстояват обвинителната теза, много въпроси ще има и от защитата.
