Липсата на кадри и нелоялната конкуренция са големите проблеми, пред които е изправена дървообработващата и мебелната промишленост в страната, казаха за БТА изпълнителният директор на Браншовата камара в сектора Даниела Петрова и собственикът на компанията „МОС Роботикс“ Павел Димов.
Aкцентът в системата на образованието би трябвало да бъде променен и да бъде върху професионалните гимназии, а не върху езиковите или математическите училища, отбелязват те. Правилото парите да следват ученика не е особено добра практика и в средното образование би трябвало да има защитени специалности, както е във висшите училища, посочи Петрова.
Тя изрази съжаление, че много от бившите техникуми в страната вече не съществуват. По думите й това е сериозен проблем, тъй като точно тези учебни заведения произвеждат средния ешалон от специалисти, които са гръбнакът на икономиката.
Бизнесът опитва всякакви варианти да привлича млади хора, но е много трудно, допълни Димов.
Неговата позиция е, че е задължително държавата да се намеси, за да може професионалните гимназии да бъдат поставени в центъра на вниманието и младите хора да осъзнаят, че да имат занаят е нещо много по-добро от това да научат език, който може и да не им потрябва никога след завършването. Всяка езикова гимназия има STEM паралелка и това е нещо хубаво, само че не е ясно какво могат да работят децата, които завършват тези профили, допълни Петрова.
С чуждите езици у нас ситуацията става парадоксална, посочи Димов. Той даде пример от собствения си бизнес, като коментира, че при назначаване на млади хора в Италия във фирмата, те искат брутна начална заплата 1200 евро. В България претенциите на младежите са много по-големи, защото говорели чужд език, обясни Димов.
Според него нагласата, че владеенето на английски или немски е чудо, трябва да се промени, а младежите да се учат да правят нещо, да трупат умения. Върху необходимостта от изграждането на умения акцентира и Петрова.
Тя уточни, че Браншовата камара подкрепя всячески професионалните гимназии в страната. По думите й обаче първо е нужна намесата на държавата, която да регулира отношенията.
Във всички фирми в бранша има стажанти от училищата, но голяма част от тях идват, защото някой им е казал да го направят, посочи Димов.
По думите му проблемът е, че мнозина не проявяват желание нито да работят, нито да научат нещо ново, докато са във фирмата.
Позицията му бе подкрепена и от управителя на „Алфа мебел“ Пламен Стоянов. Според него успехите на дуалното обучение у нас за момента са доста спорни. Професионалните гимназии няма как да разполагат с модерните машини, каквито имат фирмите и бизнесът дава възможност на учениците да видят и да се учат в работна среда, въпросът е колко от тях имат желание да трупат знания и умения, посочи Стоянов.
Според него трябва да се промени нагласата на обществото и младите хора да разберат, че е хубаво да имат занаят, след това, ако искат, да учат висше образование и да стават предприемачи. Като сериозен проблем той изтъкна отношението на родителите, като даде пример с негов стажант. Младежът бил спрян от майка си да ходи във фирмата, защото го карали да мете. При нас са идвали да се учат повече от 40 младежи, допълни Стоянов.
По думите му някои от учениците, преминали обучение през фирмата, вече са студенти и то в същите специалности. Дали ще се върнат при нас, или ще започнат другаде, няма значение, тези млади хора ще бъдат полезни за бранша, посочи Стоянов.
Като сериозен проблем пред сектора експертите изтъкнаха и нелоялната конкуренция. Фирмите в момента се борят за оцеляване, защото „всички възможни хора на тоя свят правят мебели „на черно“, посочи Димов.
По думите му в момента компаниите, които имат най-сериозна натовареност, са за разкрой и кантиране. Поръчките са от „майстори“, които не плащат данъци и осигуровки, обикновено работят нещо друго и сглобяват мебели в свободното си време, обясни Димов.
Сивият сектор е сериозен проблем за икономиката, допълни Петрова и подчерта, че държавата би трябвало да затегне контрола. Според нея крайният потребител предпочита тези нелицензирани производители, защото предлагат по-ниска цена, само че без никакви гаранции за работата, която вършат.
Проблемът със сивия сектор, „който понякога си е направо в черната гама“, може да се реши със строги наказания, бе позицията на Димов. По думите му държавата, и особено НАП, би трябвало да започне да следи по-сериозно изпълнението на законодателството, най-вече кой плаща данъци и кой не.
