15 цитата от вековната мъдрост на Омар Хаям – великият източен мъдрец!

Вечни цитати на велик поет и един от най-известните източни мъдреци и философи. Всяко негово четиристишие е уравнение, стремящо се към точната формула, към афоризма.

Образът на великия поет на Изтока – Омар Хаям, е обвит с легенди, а биографията му е пълна с мистерии и загадки. Древният Изток е познал за първи път Омар Хаям като виден учен: математик, физик, астроном, философ. В съвремието Омар Хаям е известен повече като поет, създател на оригинални философско-лирически четиристишия – мъдри, пълни с чувство за хумор, хитрост и дръзки рубаи*.

Рубаи – една от най-трудните жанрови форми на таджикско-персийската поезия. Обем на рубаите — четири реда, три от които (рядко четири) се римуват помежду си.
Хаям е ненадминат майстор на този жанр.

Неговите рубаи поразяват с точност на наблюденията и дълбочина на разбирането за света и душата на човека, ярки образи и изящен ритъм.

Живеейки в религиозния Изток, Омар Хаям размишлява за Бога, но решително отхвърля всички църковни догми. Неговата ирония и свободомислие са отразени в рубаите му. Поддържали са го много поети за неговото време, но поради страх от преследване за свободомислие и богохулство, те са приписвали и свои съчинения на Хаям.

Омар Хаям е хуманист, за него човекът и душевният му свят са над всичко. Той цени удоволствието и радостта от живота, наслаждавайки им се всяка минута. А неговият стил давал възможност да се изрази това, което не бива да се казва на глас в прав текст.

1.

Красив да бъдеш – не означава красив да се родиш,
на красота ще се научиш.
Когато красивa е душата на човек –
каква ти външност да се сравни със нея може?

2.

Колкото по-ниско е душата на човек,
толкова по-високо вирнат е носа му.
Носа си разпростира той дотам,
дорде душата му не е дорасла.

3.

Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

4.

В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
Другият – зеленината, пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама.

5.

Ний източник сме на веселие, за скърби рудник.
Хранилище за скверност и извор чист.
Човек, тъй както светът е в огледало – многолик.
Нищожен той е и безкрайно е велик!

6.

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.
Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.
Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.
Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

7.

Ний повече във този свят не ще попаднем,
с приятели на маса не ще седим.
Улавяй всеки миг отлитащ,
че никога не ще го засечеш отново пак.

8.

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,
след изгрева настъпва залез.
Животът кратък равномерно вдишвай,
отнасяй се като със даден ти под наем.

9.

Аз мисля, че по-добре е сам да бъдеш,
отколкото страстта в душата “на някого си” да дариш.
Безценният си дар, отдавайки комуто падне,
а „своя” срещнеш ли, да не успееш любов да му дадеш.

10.

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,
а вечен живот все още не се купува?
Този живот ти е даден, мили мой, временно –
постарай се да не изпускаш това време.

11.

Себе си да отдадеш – не значи да се продадеш.
И с някого да спиш – не значи да преспиш.
Да не отмъстиш – не значи всичко да простиш.
До някого да не си – не значи да не го обичаш.

12.

Може да се съблазни мъж, който има жена,
може да се съблазни мъж, който има любовница,
но не бива да се съблазнява мъж, който има любима жена.

13.

За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,
но за начало две важни правила помни:
по-добре гладувай, но какво да е не яж
и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.

14.

Не прави зло – то ще се върне,
не плюй в кладенец – вода оттам ще пиеш,
не обиждай с по-ниския от тебе ранг – ще се наложи за нещо да го молиш.

Приятелите си недей предава – те не се заменят,
и своите любими не губи – не ще ги върнеш,
и себе си недей залъгва – със времето ще разбереш,
че със лъжа такава сам себе си предаваш.

15.

Откъснатото цвете трябва да се подари,
започнатият стих – да се допише,
а любимата жена – ощастливи,
иначе не си е струвало да се стремиш към нещо, което по силите ти не е било.

Източник: Светлило

loading...