По целия свят хората се поздравяват по много различни начини – и някои от тях може да ви изненадат. От показването на език в Тибет до докосването на носове в Нова Зеландия, всеки жест носи дълбоко културно значение.
Нова Зеландия
Маорите, коренното население на Нова Зеландия, имат поздрав, наречен „хонги“ , който включва докосване на носове и чела. Това е символ на обмена на „ха“ – дъхът на живота, който обединява хората духовно.
Хонги е част от официални церемонии и се счита за голяма чест. Участието в този ритуал означава приемане в общността на маорите и дълбоко уважение към тяхната култура.
Тибет
В Тибет, показването на език изобщо не е подигравка, а искрена демонстрация на добри намерения. Жестът е възникнал като начин да се докаже, че човек не е въплъщение на жесток владетел с черен език.
Днес това е част от ежедневната култура, която носи усмивка и приятелска атмосфера. Въпреки че изглежда странно за туристите, местните го приемат съвсем естествено.
Тайланд
Традиционният поздрав в Тайланд е „вай“ – символ на мир и уважение. Човекът поставя ръцете си с длани една към друга и леко навежда глава, показвайки, че не носи оръжие.
Височината на ръцете и дълбочината на поклона зависят от възрастта, статуса и нивото на уважение. „Вай“ е и форма на културно разбирателство, която дори чужденците научават.
Индия
Жестът намасте означава „божественото в мен поздравява божественото в теб“. Човекът поставя дланите си една към друга на нивото на гърдите и леко навежда глава, което изразява уважение и благодарност.
Този жест се използва широко в Индия не само като поздрав, но и по време на сбогуване, молитва и йога. Той въплъщава философията на уважение към всяка душа, независимо от възрастта или статуса.
Гренландия
Гренландският поздрав „кунику“ включва притискане на носа и горната устна към бузата или челото на любим човек. В този момент човекът вдишва аромата на другия човек – жест на дълбока обич.
Този поздрав се използва само с хора, които познавате и обичате много добре: членове на семейството или партньори. Подобно действие казва повече от хиляда думи – то е грижа в искрена форма.
Филипини
Във Филипините жестът „mano po “ показва уважение към по-възрастните. По-млад човек хваща ръката на по-възрастния и притиска гърба ѝ към челото си, сякаш попива мъдрост.
Този ритуал е дълбоко вкоренен във филипинската култура и семейни връзки. Той не е просто поздрав, а начин да се научи по-младото поколение на уважение към традициите и по-старото поколение.
Япония
В Япония традиционният поздрав е поклон, наречен „оджиги“, чиято дълбочина зависи от нивото на уважение. Колкото по-дълбок е поклонът, толкова повече уважение се изразява към събеседника.
Поклонът се използва и за извинение и изразяване на благодарност, което го прави универсален жест в японската култура. Това е обичай, научен от детството, и се спазва дори в съвременната бизнес среда.
