9 странни места в България, които ги няма в пътеводителя за туристи, които трябва да посетите
Това са дестинации, които няма да откриете в „100-те национални обекта“, както и в други туристически пътеводители, но са достатъчно любопитни сами по себе си, за да попаднат в класацията на „Отбивки“.
В района на Панагюрище има много изоставени кариери, в които по времето на социализма са били добивани цветни метали…От някогашния рудодобив са останали само огромни кратери, които днес са запълнени със застояла вода. В отровните окиси на дъното може да бъде открита цялата Менделеева таблица. Снимката, която вуждате, е направена в околностите на с.Цар Асен (област Пазарджик).Там се намира голяма кариера за добив на мед и други окисни руди. В района на Панагюрище има много изоставени рудници. Най-големият от тях е старият котлован на „Асарел-Медет“, снимки от който също можете да откриете в блога ни.
Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има голям отвор към небето. Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение. Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория.
Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение.
Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка между тях и кладенеца край с. Гърло.
Любовище – така се нарича едно малко известно пиринско село, което се намира само на 7 км от Мелник. А това, което виждате на снимката, е тунелът, който свързва с.Любовище с останалата част на света. Вероятността да сте минавали през него е минимална, защото селото се намира встрани от познатите туристически маршрути. За да попаднете там, трябва да отклоните вляво от пътя за Роженския манастир, който се намира наблизо.
Подобни тунели има на много места в България. Най-много са в Родопите и по Искърското дефиле, където пътят често пресича огромни скални образувания. По-различното на тунела при село Любивище е, че пътят минава през един от многото „мелове“ в района (пирамидални образувания от пясъчно-глинести скали). След като веднъж се е любувал на тези красиви скали, най-малкото, което човек очаква, е да попадне в истински тунел през тях. Странно, но факт…
Скалният мегалит край Старосел е място, което древните траки са почитали като вход към отвъдното. Мегалитната порта се състои от два огромни яйцевидни къса, които са опрени един в друг и по този начин образуват проход (Слънчеви двери). В Омировата традиция Слънчевите двери са проход, през който слънцето залязва и преминават душите на мъртвите, за да отидат в Отвъдното. Не е ясно дали човешка ръка е поставила камъните един до друг или това е творение на природата.
Факт е обаче, че районът на Старосел е осеян с тракийски храмове и мегалити. Съвсем наблизо се намира и голямата тракийска гробница Четиньова могила – голям тракийски храм от V и VI век пр.н.е. Смята се, че в него е бил погребан тракийският владетел Ситалк.
Според друга легенда името на мястото се дължи на любовната история между девойка и момък от близкото село. Момичето било толкова влюбено, че не спазило установения по това време ред, и се отдало на любимия си, без да стане негова законна съпруга. По тази причина родът й я отхвърлил и проклел. Отчаяното момиче избягало извън селото, където я застигнала и клетвата на близките й. Тя се вкаменила , с лице към небесата, вследствие на което се образувала и скалата с тази форма, а мястото започнало да се нарича Момини гърди.
Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“ се намира на 55 км от столицата и на 11 км от Годеч. Манастирът е разположен в долината на река Нишава, в непосредствена близост до село Разбоище. Смята се, че е възникнал през XVII-XIX в. , като главната му църква била вградена високо в скалите и останала извън манастирския комплекс. Според манастирското предание, Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, като при последното нападение монасите били убити, а самият манастир -ограбен. Тук неведнъж са се укривали Васил Левски и съратникът му Матей Преображенски. Днес Разбоишкият манастир е културна забележителност и идеална дестинация за еднодневен излет.
Осмарските манастири се намират на около 3 км северно от село Осмар, на стръмен скалист склон в Осмарския боаз на Шуменското плато. Издълбани са в меки варовикови скали. Скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство. Предполага се, че са изградени в периода XII-XIV в. , по време на разпространението на исихасткото учение. В тях са намирали подслон монаси отшелници. Най-голям и най-запазен от манастирите е Костадиновият. На върха на скалата на този манастир се намира интересно скално образувание, наречено Окото или Халката.
Водопадът Момин скок се намира в живописния каньон на река Негованка край с.Емен, и е част от прекрасната Еменска екопътека. Водопадът е изключително красиво и романтично място, на което си заслужава да отидете с любим човек. Подходящо е и за пикник сред природата. Еменската пътека е лека и приятна за изминаване през всички сезони – пътят е около километър и половина, като се вие по ръба на каньона и предлага изумителни гледки към реката и скалите на отсрещния бряг. „Кулминацията“ на разходката е водопадът Момин скок, който е най-красив през пролетта (тогава реката е най-пълноводна). Има малък залив с каменист плаж и малка пещера, които придават на мястото особена романтика.
Божият мост е уникално творение на природата, което няма аналог в България. Някои го сравняват със Златните мостове в Родопите и Пещера Проходна край Карлуково, но трите природни феномена са доста различни. В продължение на векове река Лиляшка бара е ваяла подземна пещера в покрайнините на врачанското село Лиляче. Тогава реката явно е била доста пълноводна, защото сводът на пещерата е висок почти 50 метра. В днешно време нивото й е спаднало значително. През лятото реката почти пресъхва, но мястото продължава да удивлява с красивите си форми. До Божия мост има изградена екопътека – мястото е разчистено, има масички и пейки за отдих. идеално е за организиране на пикник през пролетта и лятото. Наблизо има също така чешма и полянки. До мястото можете да стигнете лесно с кола, като от Враца поемете по пътя за Оряхово, след което свиете по отбивката за с. Чирен. Има и друг маршрут, който минава през другото близко село – Лиляче.
Тази малка къщичка, кацнала на скалите над Лакатник, определено е едно от интересните (и странни) места в България. Известна е като „Орлово гнездо“ и представлява заслон за алпинисти. Ако сте пътували по Искъсрското дефиле, няма как да не сте я забелязали в далечината. Къщичката е закрепена с метални пръти в скалата на около 300 метра над река Искър. До нея обаче можете да стигнете единствено с обезопасително въже и знания в областта на алпинизма 🙂
Заслонът е построен през 1938 г., като за негови създатели се смятат четирима катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков. Къщичката е подновена през 2000 г. от група ентусиасти. Днес „Орлово гнездо“ е част от природен парк „Врачански Балкан“ и покрай него минава екопътека, която отвежда до пещерата „Темната дупка“ и Паметника на септемврийци. От заслона на върха на скалата се разкрива красива панорама към Лакатник и Искърското дефиле.
Източник: petel
