На 26.10 (четвъртък) почитаме един изключително светъл празник. На Димитровден повод да почерпят имат всички, които носят красивите имена Димитър, Димитрия, Димо, Димитричка, Димо, Димона, Драга, Драгана, Драгомил, Митко, Митре, Митричка и техните производни.
Какво знаем за този ден? Има поверие, че след Димитровден натам може да завали първия сняг, тъй като този светец „приспива“ природата като разтърсва своята дълга бяла брада, а от нея „политат“ снежинки към земята.
Именно по това време стопаните прибирали своята реколта под стряхата.
Народните поверия за този красив и светъл празник гласят, че Георги ни носи лятото, а Димитър ни носи зимата.
Легенда сочи, че Свети Димитър е покровител на студа и на зимата, той е по-голям брат на Свети Георги. Други легенди гласят, че двамата са братя близнаци, които са тръгнали по различни посоки в света.
Има и някои традиции, които се тръгват именно от този ден. Една от които е подготовка за идните „миши дни“. Друга традиция сочи, че на този ден жените в никакъв случай не трябва да подхващат домакинската работа, защото с действията си могат да разсърдят мишките и те да „проядат“ всичко що е изработено през годината. В този ден не се тъче, преде, плете или шие. Не трябва в ръка да се държи вренето или хурка.
Мъжете в този ден не трябва да ронят от събраната царевица или да загребват от житото в хамбара. Ако искат да „замажат“ очите на мишките, то те трябва да замажат с кал праговете и ъглите на хамбара и къщата.
Димитровден още е известен и като деня на строителя, на този ден празнуват строителни инженери, проектанти, архитекти и всички, що са ангажирани в строителната сфера.
Иманяри пък вярват, че именно в нощта на празника се отваря небето и заровените жълтици проблясват в синкав пламък, за да ги насочат къде се намират.
Освен това, датата 26 октомври е приета като ден за Видин, Айтос и Сливен.
