Сега е настъпило това време от годината, в което зеленчуковите борси оживяват и всеки гледа да се уреди с прясно зеле, което да превърне у дома във вкусно кисело зеле в бидони.
Най-търсенето зеле е българският сорт „кьосе“. Оказва множество ползи върху организма ни, които с процеса на ферментация се увеличават. Съдържа множество витамини като А, В6, В12 и С, още в него се намират антиоксиданти, минерали, ценен помощник и при храносмилането, води се и като активизатор на обмяната на веществата.
Как се разпознава? Характерно е със своите къдрави листа, а самата зелка е относително лека и въздушна. Препоръчително е зелето да се сложи в бидоните в началото на месец ноември, но не по-късно от 20-ти. Именно така ще бъде готово до Коледа.
Някои хора го приготвят режейки чуканчетата, слагайки в тях сол и нареждайки ги в бидона. Отделно прибавят 2,5 килограма сол на 50 литра вода и заливат. Често към това добавят ябълка, дюля, червено зеле с цел по-добър аромат и цвят.
Други залагат на царевични кочани, които нареждат в дъното на кацата, добавят още хрян и хардал. Пълнят бидона с чешмяна вода, като зелето цялото трябва да остане под вода. Отгоре затискат с камък или с помощта на дървена кръстачка – преточването започва от втори или трети ден.
Има хора, които са запознати с тънкостите на този процес и го спазват. Те са категорични, че не трябва в никакъв случай да се слага натриев бензонат, защото това, което прави бензонатът е да пресече ферментацията на зелето. Именно така се получава и химикал, който вреди на здравето ни.
Преточването на зелето става с помощта на канелката на бидона – като времетраене минимум между 10 и 15 дни. Вторият начин е чрез продухване с маркуч вътре в самия съд.
Има и хора, които правят зелето без да го преточват изобщо. Те запечатват много плътно бидона, оставят го на хладно и тъмно място да ферментира, на принципа на обикновената туршия.
