Мисля, че всички обичат масло.
Но само хубаво, истинско масло. Докато пишех това, се чудех. Спомням ли си какво е истинско масло? Вероятно вече не.
Баба ми отглеждаше крава и всяка седмица ни угощаваше с домашно мляко, заквасена сметана, извара и масло.
Беше жълто и истинско. Сега дори на пазара, където казват, че продават домашно масло, няма да намерите такова. То е оцветено, с ароматизанти и е направо ужасно на вкус.
Няма какво да кажем за закупеното в магазина масло. Тук вече е почти невъзможно да се намери нормално такова. Щандовете са пълни с огромно разнообразие и ярко оцветени опаковки. Само че това, което е в самата опаковка, трудно може да се нарече масло.
Вкусът е много, много близък до този на маслото. Ето защо много хора стоят пред щандовете и се чудят как да купят истинско масло, като гледат само външния вид и четат състава.
Но някои хора решиха да направят дързък ход.
Те решиха да опитат маслото веднага в магазина!
Да, да. Чухте ме. Самата аз наблюдавах картината как една баба взе пакетче масло, отвори опаковката, взе парченце масло с нокътя си и го сложи в устата си. Това беше пълен шок за мен.
Никога преди не бях виждала подобно нещо.
Тя стоеше там и опитваше маслото. Не й хареса. Тя затвори пакета, върна го и взе друг. И с него направи същото.
Не можах да го понеса. Попитах я дали е доволна от нещото което е направила. Дали някой би искал да си купи това пакетче масло след като тя го е опипала хубаво с нейните пръсти? Тя промърмори нещо на себе си и си тръгна, като остави второто пакетче на рафта.
След това и аз се отвратих и напуснах магазина. Не исках да купувам повече никакво масло.
