Знаете ли, че денят на Свети Атанасий Велики е бил наричан още Среди зима? На този ден имен ден празнуват тези, които носят името на светеца – Атанас, Атанаска, Тинка, Нася и производните.
Според поверията, това е денят, в който народът изпраща зимата и започва да се подготвя за настъпването на лятото.
Сред народните поверия за този ден е да не се палят лампите. Причина? По този начин болестите няма да видят къде са домовете на хората и няма да се настанят в тях.
В народните поверия Атанасовден е свързан с предпазване от болести, а Св. Атанасий в миналото е считан за спасител от болестите. Хората са вярвали, че спазвайки определени обичаи в този ден, болестите ще ги подминат.
Именно това повелява на празника да се приготвят курбани от черна кокошка или черно агне за здраве. Счита се, че болестите се страхуват от черния цвят и бягали далече.
За да не се разболеят хората, трябвало всеки един човек да си опита от него.
Друго популярно народно вярване е, че в този ден зимата започва лека полека да отстъпва на лятото. В различни краища на страната ни в този ден възникнала традиция жените да се изкачват високо на билата, за да посрещнат там изгрева и утрото. После следвало да наберат предвестниците на пролетта – минзухари и кокичета, да се окичат с тях, за да имат здраве и благодат.
Според народните вярвания още на този ден следва жените да не шият и плетат. Не трябва добитъкът да се впряга, отново не се похапва боб или леща, а също и царевица. В този ден не се разменят обидни думи, не трябва да се състоят кавги и да се извършва тежка физическа работа.
Според народните поверия ако на Атанасовден натрупа огромна снежна покривка, то годината следва да бъде изключително плодородна.
В Пиринския край има и друго вярване, според което това е денят, в който болестите тръгват по домовете. Именно затова се приготвяли специални обредни хлябове, които са намазани с мед и се раздавали на съседите.
Още се вярва, че този празник е подходящ „младите да се харесат“. Според традициите в този ден са се събирали момите и момците на поляните или на седенки, пеели песни за любов, за сватба, за хората и връзването на люлки.
