Ферментирали храни, като кисело зеле (включително кимчи) и краставички, могат да подобрят психическото и физическото здраве чрез насочване към оста черва-мозък.
До този извод са стигнали учени от Националния университет на Ирландия в Корк.
Микробите, които колонизират червата, служат като важни медиатори в комуникационната система черва-мозък. Това е двупосочна биохимична сигнализация, която се осъществява между стомашно-чревния (GI) тракт и централната нервна система (CNS). Химикалите, отделяни от чревния микробиом, имат дълбоко въздействие върху развитието на мозъка. В същото време, определени емоционални реакции, като например стрес, могат да доведат до негативни промени в нормалния състав на човешкия микробиом и последващи излишни газове или коремна болка.
Ферментацията като метод на готвене исторически се е използвала за удължаване на срока на годност и подобряване на вкуса на храните.
Такива продукти са разнообразни и класифицирани според субстрата. Те включват зърнени храни, млечни продукти, месо, риба, зеленчуци и бобови растения. Всяка една от тези видове храна преминава уникални процеси на ферментация.
В техния научен преглед (базиран на предишни изследвания върху ефектите на ферментиралите храни върху здравето) ирландските учени подчертаха, че ферментиралите храни влияят върху оста черва-мозък чрез модулиране на имунитета, поддържане на целостта на чревната и кръвно-мозъчната бариера и невроендокринната регулация.
Кръвно-мозъчната бариера е физиологична хистохематична бариера между кръвоносната система и централната нервна система.
Укрепването ѝ помага за защита на мозъка от вредни или нежелани вещества в кръвта. Невроендокринната регулация включва контролиране на производството на хормони от ендокринните жлези. Хипоталамусът, малка част от диенцефалона, се счита за център на невроендокринната регулация.
Ферментиралите храни имат дълбок ефект върху ентероендокринната система, като регулират производството на чревни хормони като серотонин, невропептид-Y, глюкагоноподобен пептид 1, грелин и соматостатин. Тези хормони са отговорни за стомашно-чревната динамика, апетита и производството на инсулин. Серотонинът участва в много интегрални функции на тялото, като хранително поведение, сън, циркадни ритми, памет, учене, поведение, усещане за болка.
Това вероятно е причината някои проучвания да открият връзка между консумацията на ферментирали храни и намалената тревожност, депресия и подобрената когнитивна функция.