Все по-популярно става сред работодателтие да изискват от служителите работа на дежурство и на разположение като допълнителна заетост. Особено в сектори като храна, сигурност, производство, здравеопазване, кол центрове и други подобни.
Това е начин работодателя да даде допълнителен стимул на работниците срещу по-различна форма на труд
Работника получава повече пари, колкото за извънреден труд при едната форма, има и допълнителен осигурителен принос, защото от тези пари се правят удръжки за данъци и осигуровки.
Каква е разликата между дежурство и време на разположение?
Във втората форма нямаш задължението да си неотлъчно на работното място. Трябва да се отзовеш само при конкретна задача, която трябва да изпълниш.
Какво казва закона?
Има някои ограничения. Като например, че не може да ви възлагат да сте на разположение в два поредни работни дни или в две поредни смени. Не може да се прави и в повече от два почивни дни в рамките на един месец. Това не важи за медиците.
Що се отнася до дежурството, то може да е подневно или сумарно. Там сте на работното си място и сте готови да работите през цялото време. Дежурството влиза в работното време, трябва да го има в трудовия договор на работника. Заплаща се съответното уговорено възнаграждение.
При работа на разположение, работникът има задължение да е на разположение, без да се намира в предприятието. Но трябва да е готов при нужда да свърши дадената работа. Това не е работно време, ако не ви възложат задача по време на разположението. Ако работите на ненормиран работен ден, времето за разположение се установява във вътрешния ред на предприятието. Може и да е под формата на променливи граници на работното време.
Тук обаче, за времето, в което работите докато сте на разположение, трябва да ви плащат като за извънреден труд
Това е другата основна разлика между двете. При първото е уговорено заплащане, при второто е извънредно. Максимално не можем да сме на разположение повече от 100 часа в месеца. За едно денонощие в работен ден – повече от 12 часа. През почивните дни – не повече от 48 часа. Ако се наложи да работим, докато сме на разположение, трябва да ни осигурят минималният размер непрекъсната седмична или междудневна почивка след това.
