Имах прекрасна сватба. Благодаря на всички, които уважиха нашето събитие и дойдоха. След като празненството свърши, със съпруга ми отидохме към хотелската стая. Исках първата ни брачна нощ да бъде така – както си я представях.
Обаче явно той имаше други планове. Когато влязохме в стаята – бяха я украсили за нас с рози, балони на сърца, приказка, а мъжът ми каза, че е забравил нещо и излезе.
Минаха 30 минути, от него нямаше и следа. Притесних се и реших да го потърся. Оказа се, че седи във фоайето на хотела и си говори с най-добрия му приятел от детските години. Двамата са неразделно заедно повече от 25 години, но за съжаление последните години се виждат все по-рядко защото приятелят му работи и живее в чужбина. Беше дошъл специално за нашата сватба, за да ни уважи.
Съпругът ми ми поднесе извинения, обясни, че преди това не е имал възможност да си говори със своя най-добър приятел.
Каза ми, че му се налага утре да пътува и че няма представа кога ще може да го види. А следващите му думи ме оставиха с отворена уста. Попита ме директно дали имам нещо против да излезе с него за тази вечер. Като оправдание изтъкна, че и двамата сме били изморени от сватбения ден и тържество. Дори ме покани да се присъединя към тях.
В този момент се почувствах наранена и пренебрегната. Та .. това беше нашата сватба, нашият ден, толкова дълго го планирах. Знам, че са най-добри приятели и какво значи това, аз също имам приятелки, но точно в сватбената ни нощ?!
Не продумах и дума, върнах се в стаята, а той не ме последва. Това ме подразни още повече обмислях дали да не сложа край на брака ни.
Когато се прибра на другия ден на обяд искаше да говорим. Обясни ми, че разбира моят гняв, че разбира моите чувства, но какво значение имало тази вечер и защо толкова съм преиначавала нещата, предвид, че ще бъдем заедно цял живот. И предвид че за последните години не сме се разделяли за повече от един работн ден.
Имам нужда от съвет, как да постъпя?
Луиза, 33 годишна
