Промени в начина на определяне на цената на водата, предвижда нов Закон за водоснабдяването и канализацията, качен за обществено обсъждане. Той е разработен въз основа на законопроекта, изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г., прецизирани в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Законопроектът предвижда управлението на ВиК отрасъла да става на принципа една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор. За целта се предлагат 28 обособени територии, които съвпадат с административните области, като за всяка от тях управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите е чрез възлагането им на ВиК оператор, предаде pariteni.bg. В случаите, в които такова обединение предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията.
Регулирането на ВиК услугите ще се осъществява от Комисията за регулиране на ВиК услугите, която ще се избира и отчита пред Народното събрание.
Определя се редът, по който ще се осъществява регулирането на качеството на ВиК услугите и на цените им. Конкретиката и по двете обаче тепърва ще се разработва в наредби, които трябва да приеме Министерски съвет. Записано е обаче, че ВиК операторите трябва да разработват бизнес планове за срок от 5 години, които комисията ще одобрява. Цената на водата пък ще се определя от два компонента – такса достъп до услугите по видове, която ще е постоянна, и променлив компонент – цена на куб.м потребени количества.
Основните методи, по които ще се осъществява регулирането на цените са „Норма на възвръщаемост на капитала“ („разходи плюс“) или „Горна граница на цени“ или „Горна граница на приходи“.
1.“Норма на възвръщаемост (разходи плюс)“, при който комисията утвърждава цени и наблюдава текущо фактическите стойности на необходимите приходи на ВиК оператора и техните компоненти. Продължителността на регулаторния период се определя с решение на комисията, прието не по-късно от 9 месеца преди неговото начало и не може да бъде по-кратка от една година. Следващ регулаторен преглед се извършва по инициатива на комисията или на ВиК оператора при съществени отклонения между одобрени и действителни разходи и/или възвръщаемост по преценка на комисията. Тя извършва периодични регулаторни прегледи, които включват анализ и оценка на разликата между утвърдения бизнес план на ВиК оператора и реалното му изпълнение.
2. „Горна граница на цените“, при който комисията едновременно утвърждава цени на ВиК оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период. Регулаторният период е с продължителност пет години.
3. „Горна граница на приходите“, при който комисията едновременно утвърждава приходи на ВиК оператора за първата година от регулаторния период и одобрява приходи за следващите години, които се изменят в края му.
По време на регулаторния период цените могат да се изменят при наличие на обстоятелства, чието настъпване не е било възможно да се предвиди при утвърждаването на цените, пише още в законопроекта.
При регулиране на цените на ВиК услугите комисията се ръководи от:
1. спазване от страна на ВиК операторите на принципа на единна цена на ВиК услугите, предоставяни на потребителите по видове услуги на обособената територия, като за услугата „пречистване на отпадъчни води“ цената може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност;
2. спазване на принципа на единна цена за продажба на вода на други ВиК оператори;
3. съответствие между икономическата част на бизнес плана и предлаганите цени;
4. възстановяемост на икономически обоснованите разходи;
5. прилагането на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал;
6. съответствие между цените и действителните разходи за предоставяне на ВиК услугите;
7. социална поносимост на цената на ВиК услугите;
8. прилагане на принципа „замърсителят плаща“;
9. избягване на кръстосано субсидиране.
Регламентирано е комисията да определя социална поносимост на цената на водата за съответната административна област на базата на минимално месечно потребление на вода за питейно-битови цели и медианния доход на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт на годишна база за съответния регион.
Според становище на институцията на омбудсмана обаче със законопроекта се въвежда нова финансова тежест за битовите потребители – цена за достъп, която ще се плаща независимо от ползването или не на услугата.
