Един вредител, разпространен повсеместно в Европа, е открит у нас през 2009 г. в доматени насаждения първо в областите Пловдив и Пазарджик, пише Роман Рачков за „Климатека“, председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита.
Става дума за доматения миниращ молец.
През последните 10 години той се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 г. този вредител е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. В резултат на глобалната търговия, която улеснява пренасянето му, но и на климатичните промени, които създават условия, способстващи бързото му размножаване, той вече е сериозна опасност и у нас.
Видът лесно може да се пренесе в нови райони, като в активния си период може да преодолее до 10 км с летеж. И днес той се локализира на територията на цялата страна. Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, потенциалните икономически загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални за тяхната устойчивост.
Глобалното изменение на климата, характеризиращо се с увеличен мащаб и честота на екстремни климатични условия като горещи вълни, внезапни застудявания, силни суши и наводнения, представлява голяма заплаха за биоразнообразието.
Такива промени в биофизичнaтa средa могат да доведат до промени в изобилието и географското разпространение на инвазивни видове.
През 2006 г. от Южна Америка, с почти пет века закъснение след растението гостоприемник – доматът, в Европа пристига и доматеният листоминиращ молец Tuta absoluta. След като откри изобилие от любимата си храна, без естествени врагове, в идеални климатични условия, гъсениците на молците започнаха буквално да опустошават доматените насаждения. В хиляди хектари на ферми в Испания прибирането на реколтата загуби смисъл: увехналите растения бяха пълни с мини – изяден паренхим на листата, а малките, осакатени плодове дори не можеха да бъдат обработени. Междувременно, размножавайки се прогресивно в продължение на много поколения, вредителят продължи да се разпространява както с вятъра, така и в транспортираните контейнери. На места можеше да се наблюдава необичайна гледка – облаци “дим“ от рояци на пеперуди.
Фермерите фалираха, договорите бяха развалени, борсите и застрахователните компании бяха в треска. Съседните страни предприеха всички възможни карантинни мерки. Единственото, което обаче успяха да направят, е да не повторят катастрофалния характер на испанския сценарий. Разпространението на вредителя в Европа и Средиземноморието се оказа неизбежно. Между другото, в борбата с доматените молци дори добрият стар химичен метод се оказа, първо, немодерен за Европа (въпреки че това не трябва да се отнася до карантината), и второ, неефективен, което отчасти се дължи на трудната локализация на ларвите (развиват се във меката част на листата), както и уникалната адаптивна поносимост към използваните инсектициди, дължаща се на развитието на голям брой поколения.
Морфология и екология на вредителя
Основното и любимо растение гостоприемник на доматения листоминиращ молец е доматът, въпреки, че може да се храни и с патладжани (Solanum melongena L), картофи, чушки (Capsicum sp.).
Доматеният листоминиращ молец принадлежи към семейство Gelechiidae. Тялото на възрастния молец в покой е пръчковидно, дълго 5 – 6 мм, сиво с бежови нюанси. Размахът на крилете е 10 – 13 мм. Крилата са сиви, покрити с тъмни люспи с бели основи, с червеникаво-кафяви и бели петна и характерни черни петна, оградени с червеникаво-кафяво или жълто. Долната страна на корема е кремава, а задните крила са тъмносиви, като са по-светли към основата.
Популациите са леко доминирани от женски. Мъжките се отличават от женските по структурата на френулума на крилото, който се състои от една голяма четинка при мъжките и три тънки четинки при женските. Долната страна на корема при мъжките е мръсно бяла и придобива сивкав оттенък отстрани; при женските коремът е бял с 4 наклонени черни линии отстрани. Женските снасят 160-260 яйца. Яйцето е с елипсовидно-цилиндрична форма със загладени краища, дължина от около 0,38 мм и ширина около 0,25 мм, ярко бяло на цвят, но при образуването на ларвите в него преминава в жълтеникаво-кафяво.
Ларвата е с цилиндрична форма, с ясно очертана глава, 3 чифта гръдни крака и 5 чифта коремни псевдоподи. Това е вредният стадий на вида. Излюпените гъсеници са малки около 0,5 мм. Цветът им е жълтеникав, като с развитието си се променя в жълтеникаво-зеленикав. На гърба често има петна или напречни ивици с интензивен розов оттенък. При достатъчно храна ларвата не влиза в състояние на диапауза (период на покой). Тя има 4 възрасти. Между молтите гъсениците могат временно да се видят извън мините върху листата или плодовете. Гъсеницата може да какавидира в почвата или на повърхността на лист, в свит лист или в мина.
Доматът се поврежда във всяка възраст – от разсад до възрастни растения. Признаци на заразяване се откриват по апикалната пъпка, листата, стъблата, цветовете и плодовете, върху които остават черни екскременти на вредителя. При картофите се увреждат предимно надземните части на растението. Гъсениците предпочитат да се хранят с листа и стъбла, но могат да бъдат намерени и под кожата и дори дълбоко в плода на домата. Най-характерните признаци на увреждане са мините по листата под формата на петна. Вътре в тези мини са както самите гъсеници, така и техните метаболитни продукти.
Какви са различните мерки за защита?
Съвременната растителна защита използва широк спектър от мерки насочени към контрол и регулиране на популациите от вредни за селскостопанските култури насекомни неприятели. Заедно или поотделно механичния контрол, биологичната растителна защита и в крайни случаи използването на пестициди са способни да осигурят ефективен контрол на неприятелите.
Биологична защита
Използването на феромони в момента се признава за доста ефективна стратегия и по-специално се практикува в страните от Южна Америка, които се занимават с проблема от дълго време. За масов улов на мъжки индивиди например се използва феромонът Qlure-TUALD. В Европа наскоро бяха предложени по-усъвършенствани капани Ferolite с автономно захранване от слънчеви панели, които осигуряват енергия за лампата за подсветка през нощта. Капаните действат 6-8 седмици, като се поставя 1 брой за около 500 м2, на височина 15-30 см от земната повърхност. В полеви условия е необходимо поставянето на сравнително голям брой капани (20-25 бр./дка). Популацията рязко намалява, когато мъжките изчезнат (до 90%). Но тъй като при липса на мъжки индивиди, женските са способни да снасят неоплодени яйца, от които се излюпват женски индивиди (партенокарпия), то популацията бързо възстановява своята численост.
Използване на естествени хищници и ентомофаги.
От появата си в средиземноморските страни, доматеният молец е идентифициран като притежаващ много местни естествени ентомофаги (насекоми паразитиращи върху неприятелите по селскостопанските култури). В момента списъкът включва повече от 50 вида.
За най-обещаващите естествени врагове на вредителя в Европа се считат хищните буболечки Macrolophus pigmeus (търговско наименование Macrolophus caliginosus) и Nesidiocoris tenuis, които се хранят основно с яйцата на вредителя. В средиземноморските райони тези два вида колонизират домати естествено. Бактериалните препарати на основата на дендробацилин по последни данни дават обещаващи резултати при контрола на неприятеля.
Опитите за използване на суспензии от ларви на паразитни нематоди (Steinernema carpocapsae, S. feeliae и Heterohabditis bacteriophora) показват, че те не са достатъчно ефективни, тъй като след инвазията те могат да причинят смъртта на ларвите на вредителите само в четвъртия стадий, т.е. след необратими увреждания на растението.
Химична борба
Първоначално органофосфорните съединения са използвани предимно за борба с доматения молец. Но поради високата токсичност и дългия карантинен период, те постепенно бяха заменени от пиретроиди, които в някои случаи, например при използване на абамектин, хлорфенапир и др., причиняват смъртта на почти 100% от ларвите. Тяхното действие е насочено към блокиране и потискане функционирането на много от най-важните ензимни системи на вредителя (ацетихолинестераза, оксидази със смесена функция и др.). Освен това са предложени екстракти от тропически растения от семейство Meliaceae, Trichilia pallens и Azadirachta indica като растителни инсектициди срещу молеца.
Практически нито едно средство не унищожава напълно вредителя и след кратко време доматеният молец бързо възстановява броя си.
Следователно решаването на въпроса за контролиране на популациите му е възможно само чрез използване на цялостна схема за защита, например, включително операции по използването на инсектициди срещу ларви, хищници, които ядат яйца и улавяне на възрастни с помощта на феромонови уловки.
С промените в климата все повече чужди и инвазивни видове ще намират благоприятни условия за проникване на нови територии, включително и на територията на България. Най-доброто препятствие за това е ефективно функционираща система за карантина и фитосанитарен контрол. Своевременното и ранно установяване на присъствието на даден инвазивен вид и надлежните мерки за унищожаване на популациите му са най-добрата превенция, които могат за предпазят земеделските стопани от загуба на реколтата.
