Камен Воденичаров върна лентата назад в спомените си, за да разкрие пикантни подробности от любовния си живот, който явно е започнал доста рано при него. Но и за да направи доста неочаквано разкритие за Слави Трифонов!
„Свързва ни добро приятелство, бяхме и съдружници. Всеки поотделно постигна, каквото искаше, не успяхме обаче да открием формулата да го направим заедно“, заяви популярният актьор, комик, продуцент, сценарист и режисьор в рубриката „Тук и сега“ на Деси Банова-Плевнелиева по Нова тв по повод участието на Слави Трифонов в политиката.
Воденичаров заяви, че подкрепя Дългия в политическите му ходове, защото според него той се опитва да подобри ситуацията.
И не се поколеба да я заведе не къде да е, а в Шесто основно училище „Граф Игнатиев“, където всъщност са се случвали и доста интересни неща, различни от ученето за него.
В училището днес е окачен негов портрет – на стената на популярните ученици.
„Пазя усещането за грижа от учители и родители, както за свобода. Ходехме сами на училище през вътрешните дворове на центъра на София, живеехме в друг свят. Бях водещ на събитията, на които канехме родителите си“, спомня си Воденичаров. И открехна завесата за любовта:
„Винаги съм бил влюбен и съм обичал, иначе не мога да творя. Любовта винаги има място в живота ми. Чудесата се случват, когато ги вярваме и ги викаме. Важно е да се радваш на успеха на колеги и на хората, които обичаш“.
Бащата на водещия – Борис, е бил музикант, един от видните телевизионери, създател на продукции за богатството на народното творчество.
„Той възпита любов към изкуството. Целият ми род са музиканти, от ловешките воденици. Първата ми среща с музиката, театъра и телевизията, се случва благодарение на тях. Всички са се отнасяли с много любов към мен. Насочих се към театъра защото у нас беше огромна репетиционна“, разкри още актьорът. И не пропусна да отбележи, че има носталгия към младостта.
„Правехме точно каквото си искахме, бяхме нахални, решителни и свободни, за нас нямаше преграда или стена, която да може да устои на желанията ни. Духът на времето беше такъв. Актьорската ми професия е водещата – усещането да си на сцената, такова щастие, каквото съм имал възможността да изпитам, но занаятът пеещ актьор ми е донесъл още повече удовлетворение.
30 000 души са пели заедно с мен. Това е смразяващо удоволствие. Ако имам втори шанс в друг живот, бих опитал с медицина“.
