На 24 август честваме паметта на свещеномъченик Евтихий и на свети Козма Етолийски.
Свети Евтихий бил родом от град Севаста в Киликия, Мала Азия, и живял в края на I и началото на II век. Бил сред учениците на свети Йоан Богослов и проповядвал Христовото учение в различни страни. Според житието му бил свещеник и дори епископ. Заради нежеланието си да почита езическите божества претърпял много мъки при гоненията срещу християните, но с Божията помощ оцелял и завършил живота си в дълбока старост.
В този ден се почита и свети Козма, монах и просветен деец, будител на гръцкия народ. Той е съвременник на преподобния Паисий Хилендарски, българския будител.
Свети Козма е роден през 1714 г. в област Етолия, Гърция. Поради бедност на семейството му той късно получил основно образование, а през 1749 г. отишъл да учи в светогорската школа „Атониада“. Там станал монах в манастира „Филотей“, но през 1759 г. напуснал манастира и по съвета на цариградския патриарх Серафим започнал своите проповеднически обиколки в днешна Западна и Северна Гърция, и Епир (сега в Албания). Пламенно насърчавал православните християни да създават училища, за да се учат децата на грамотност и православна вяра. Полагал големи грижи да убеждава народа, че просветата е нужна, за да дойде после и „лелеяното“, под което разбирал освобождението от османско иго.
В продължение на 16 години свети Козма успял да основе около 200 училища. В своите писмени поучения той оставил завет на родителите да образоват децата си и да ги учат на християнска нравственост. Стремял се и да ограничи разпространението на различни еретични течения на своето време, като хилиазма (за хилядагодишно царство на Христос на земята). Но заради поредната руско-турска война проповедникът бил обвинен като руски агент, заловен и обесен на днешния ден през 1779 г. недалече от град Берат (сега в Албания).
На 24 август не трябва да се кълне и да клюкарства, но в същото време, според традицията, започваха женските „сбирки“, на които жените пеят песни. Смятало се, че злите езици могат да донесат много по-голямо нещастие на тези, които говорят най-много.
Денят е изпълнен с особена мистика. Предците ни са вярвали, че не трябва да се гледа дълго в зората. Също така в никакъв случай не трябва да следвате неволята, която може да се види в покрайнините на селото и близо до гората – предците ни са вярвали, че това са душите на умрелите от лоша смърт, които примамват лековерни и небрежни хора в непроходими гъсталаци.
Предците ни са наблюдавали и вятъра като са се молили той да не е силен. Това може да се обясни с факта, че поривите могат лесно да разпръснат ленени семена в полето.
Освен това на този ден жените извършвали ритуали за призоваване на късмет и просперитет през цялата есен.
Дъждът на Св. Евтихий обещава суха есен и добра реколта през следващата година. След този ден зората започва да закъснява всеки ден.
