Заплатите в ИТ сектора и далекосъобщенията падат, показват данни на Министерството на труда и социалната политика. Средната заплата в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ е 5164 лева в края на юни тази година, докато в края на март е била 5252 лева. Спрямо година по-рано – юни 2023 г. обаче тя се е повишила сериозно – с над 400 лева.
Спрямо първото тримесечие има спад и на заплатите в сектор „Финанси и застрахователни дейности“ от 3395 лева на 3332 лева, както всъщност са и двата сектора с най-високи възнаграждения у нас. В останалите дейности заплатите за тримесечие се повишават с над 320 лева е ръстът в сектор „Държавно управление“, където средната заплата в края на юни тази година е 2757 лева при 2438 лева в края на март.
С 250 лева нарастват и възнагражденията в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и вече стигат 3280 лева. В „Образование“ средната заплата в края на юни тази година е 2432 лева при 2216 лева през предното тримесечие.
Най-ниски остават заплатите в „Хотелиерство и ресторантьорство“ и въпреки ръста от 120 лева не стигат 1500 лева средно. Под 1700 лева са средните възнаграждения още в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“ и в „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, съответно 1644 лева и 1684 лева.
В „Професионални дейности и научни изследвания“ е отчетена средна работна заплата от 3 083 лв., заплатата нараства с 16,7% на годишна база, наетите нарастват с 1,1%, около 3,6% от всички наети през второто тримесечие на 2024 г. са в тази икономическа дейност.
В икономическа дейност „Добивна промишленост“ е отчетена средна работна заплата от 2 794 лв., средната заплата остава непроменена през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база, наетите в тази дейност са около 0,8% от общия брой наети и за една година намаляват с 3,0%.
През второто тримесечие на 2024 г. в осем икономически дейности се отчитат средни заплати над средните за страната, наетите в тях са около 34,1% от всички наети. През второто тримесечие на 2024 г. в единадесет икономически дейности се отчитат средни заплати по-ниски от средната за страната, в тези дейности работят около 65,9% от всички наети.
В обществения сектор е отчетена средна работна заплата от 2 382 лв., ръст от 22,5% в сравнение със същия период на 2023 г., а наетите в нарастват с 1,9% за година.
В частния сектор е отчетена средна работна заплата от 2 267 лв., 15,6 на сто номинален ръст в сравнение със същия период на 2023 г., а наетите нарастват на годишна база с около 0,4%.
В единадесет икономически дейности в частния сектор се отчитат по-ниски средни заплати от средната за страната в частния сектор, наетите в тези икономически дейности са около 80,5% от всички наети в сектора.
Областта с най-висока средна работна заплата е София (столица) – 3 129 лв., с 36,3% по-висока спрямо средната заплата за страната, в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. нараства с 16%.
Областта с най-ниска средна работна заплата е Благоевград – 1 519 лв. Тя е около 66,2% от средната за страната, спрямо второто тримесечие на 2023 г. нараства със 17,2%. Други области с ниски средни заплати са Смолян – 1 535 лв. (66,9% от средната за страната), Кюстендил – 1 565 лв. (68,2% от средната за страната), Силистра – 1 578 лв. (68,7% от средната за страната), Видин – 1 600 лв. (69,7% от средната за страната).
Най-голям ръст на средната заплата през второто тримесечие на 2024 г., в сравнение със същия период на 2023 г., се отчита в Хасково (25,9%), Добрич (25,4%), и Видин (24,2%), най-малък в Стара Загора – 12,2%.
