Езикът ни е най-ранният писмено документиран славянски език, което предполага както вековно развитие, свързано с много промени, породени от естествени процеси, така и влияние на много други езици върху нашия и привнасяне на думи от тях в ежедневната ни реч. Българският език изобилства от турски, гръцки думи, което е обясним предвид вековното робство, персийски думи, навлезнали в езика ни както с езици-посредници, най-често турски, така и по незнайни начини, думи с корен от латински, немски, френски, румънски и други – и заемки, и чуждици.
Сред най-любопитните факти, свързани с езика ни, е присъствието на думи от езици на народи, с които не сме делили общи земи или поне липсват исторически данни, сочещи взаимодействие, което би могло да доведе до привнасяне на думи от тези езици в нашия. Такъв е не само персийският език, но и африканските езици. Изненадахте се, нали?
Думи в българския език с арабски корен също ни изненадват и пораждат много въпроси. Кои са най-известните от тях, намиращи приложение в ежедневната ни реч и днес, чиито произход дори често не подозираме?
Повечето от думите в българския език с арабски корен са навлезнали в езика ни чрез език-посредник – турския. Ето защо много от тях не подозираме, че са от арабски произход и напълно погрешно считаме, че сме заели от турския. Някои съдържат само корена на арабската дума, други са променили корено значението си през вековете докато трети са напълно идентични с арабските думи. Сред тези думи в българския език с арабски корен са:
– Названия на храни и напитки, станали част от традиционната ни кухня и консумирани у нас като тахан, сода, халва, шафран, зехтин, кускус, мусака, ашуре, кадаиф, курбан и други, които реално са наименования на храни, характерни и традиционни за арабския свят и Турция.
– Предмети от бита, сред които калъф, зар, чорапи, халат, мехлем, матрак, мушама, кофа, тенджера и други.
– Думи, които по-скоро считаме за такива с турски произход – хатър, халал, евала, мухабет, резил, съклет, рахат, сеир, ищах и други.
– Имена на цветя, някои от които традиционно се отглеждат у нас във всяка градина, без да подозираме произхода им – лалета, карамфил.
– Някои от думите, характерни за речта на нашите баби, използвани традиционно в селата и градчетата в онези отминали дни – чеиз, софра, тапия, еснаф, кале, сахан и други, също са арабски произход, пишат колегите от пловдив24.бг.
– Думи, свързани с науката – математически термини като цифра, алгебра, алгоритъм, алхимия. Особено любопитна е историята на думата алгебра, произхождаща от първоначално означаваща „възстановяване на разбити части“. Математическото си значение думата получава много по-късно от названието на книга, написана от математикът Ал-Харезм през IX век.
– По отношение на арабските цифри тези, които използваме у нас, наричаме именно арабски, но арабите наричат своите цифри индийски. Оказва се, че българите и арабите използват две разновидности на една и съща цифрова система, създадени и двете от арабските математици въз основа на цифровата система в Индия. Една от тези две разновидности навлиза в Европа, търпи промени и става официалната тук, носеща името „арабски цифри“ заради произхода си.
Броят на думите в българския език с арабски корен е значителен – стотици са те, като за сериозен процент от тях дори не подозираме, че не са наши, родни.
Всъщност арабският език е много по-разпространен, отколкото вероятно мислите, макар да е и един от най-трудните за изучаване езици. Арабският е петият най-говорим език в света и един от шестте официални езика на ООН. Останалите са английски, френски, китайски, испански и руски.
Арабският език е любопитен с това, че липсват главни букви, пише се на ляво, има азбуката 29-ти знак, наречен хамза, изписването на буквите е различно според това дали са в началото, средата или в края на думата, водещо е мястото на глагола в изречението и обикновено именно с глагол започват изреченията в арабския език, а самият книжовен арабски език е наречен от средновековните арабски книжовници „език на красноречието“.
