Драстични промени в Закона за адвокатурата приеха депутатите в сряда.
На второ четене бяха гласувани изменения в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Адвокатски възнаграждения и разноски
Промените станаха наложителни след второто решение на Съда на Европейския съюз, с което от началото на годината Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вече не е задължителна за съда, когато се произнася по възражение за прекомерност.
Основният проблем в нея е, че се приема от самите адвокати и това нарушава правилата за конкуренцията.
В Закона за адвокатурата ще има нова наредба, която ще съдържа критерии за определяне на адвокатското възнаграждение, която ще се издава от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Т
Тя трябва да бъде издадена в 6-месечен срок, а дотогава при направено възражение за прекомерност се прилагат критериите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приеха депутатите.
„Възнаграждението трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия“, прие още парламентът.
ГПК беше записано (в нова ал. 2 на чл. 80), че всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Разпоредбта на чл. 78, ал. 5 ГПК гласи:
„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Възражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат.
Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“
Т.е. освен, че има наредба, която ще дава само ръководни, но не и задължителни критерии за това за преценката дали е налице прекомерност, се въвежда специален лимит, под който съдът не може да пада – това, което е платила насрещната страна за адвокат.
Съответни изменения бяха направени и в ДОПК (чл. 161, ал. 1 и ал. 2).
Адвокатските съвети определят особените представители и възнагражденията им
Особени представители
Друга основна промяна, която беше приета днес окончателно от депутатите, е свързана с определянето на особени представители.
В Закона за адвокатурата беше предвидено, че в 14-дневен срок от получаване на искането за определяне на особен представител, съответният адвокатски съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му.
За заплащането ще се прилага същата наредба с критерии, която предстои да издаде министърът на правосъдието, както и следва да се отчитат фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
В ЗА беше уредено, че когато се определи повече от един адвокат, възнаграждението е общо. А по искане на вече определения адвокат, съвет може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото.
В ГПК (чл. 29, ал. 6) изрично се предвиди, че страната, която трябва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител.
„В случай, че определеното от адвокатския съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото“, гласуваха депутатите.
В Административнопроцесуалния кодекс беше направена изрична препратка към тези правила – „При определяне на особения представител, съдът прилага съответно чл. 29, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс“.
Рекламата на адвокатите
Адвокатската реклама – без посочване на клиенти, но със сравнение с колеги
Под заплахата за санкции от Европейската комисия, която от години води наказателна процедура срещу България, парламентът отмени забраната адвокатите да рекламират дейността си.
В ЗА бяха записани изискванията към рекламата, а както е известно, те бяха детайлно развити и с изменения в Етичния кодекс на адвоката, които чакаха единствено измененията в закона.
„Рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия“, гласува парламентът.
Забрани за адвоката
– да използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие;
– да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия;
– да разкрива данни за клиенти или техните дела;
– да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
– да отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат.
Освен това за първи път на адвокатите се разреши да осъществяват контакт с потенциални клиенти чрез посредник. Като беше предвидено, че когато на посредника се дължи възнаграждение, то се определя отделно от адвокатското, пишат от блиц.бг.
Забранено на адвоката е още
– да допуска намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях;
– посредникът да получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката;
– интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента.
