Аз самата преживях криза на средната възраст. След 16 години брак съпругът ми ме обвинява във всички смъртни грехове. Оказа се, че аз съм виновна, че кариерата му не потръгна, че не построи къща и не си купи колата, за която мечтаеше. Въпреки че заплатата ми винаги е била по-висока, а приносът ми към семейния бюджет винаги е бил по-голям, винаги съм мислила за семейното огнище и за това да сме добре, че сме едно цяло. И ако броите и апартамента, който родителите ми ми оставиха, тогава съпругът ми наистина не е постигнал нищо в този живот. Но аз ли съм виновна за това? Аз го насърчавах винаги, опитвах се да му вдъхна кураж…
Дори не съм си помисляла, че на мъжа ми му липсва нещо. И ако той не беше започнал този разговор и не беше започнал директно да ми крещи, че иска развод, щях да продължа да се смятам за щастлива съпруга. Но съпругът реши да унищожи всичко заради амбициите си, онези несбъднатите. Казва, че съм лоша съпруга и винаги съм го забавяла. Глупаво и смешно е да обвиняваш другите за собствените си провали.
Съпругът се преместил при родителите си и подал молба за развод. И това въпреки факта, че имаме две деца и че почти никога не сме имали караници, може би е липсвал диалог, може би съм живяла в заблуда.
Предстои едно ново начало, а 16 години.. какво са били .. лъжа, илюзия?
Ваша Ваня, 44 годишна
