Емпатията е способността за съчувствие. Позволява ни да се адаптираме към емоциите на другите хора, да разбираме и споделяме техните чувства. Това е важно умение за живот в съвременното общество. Благодарение на него намираме общ език с другите, установяваме връзки и се сприятеляваме. Но някои могат да се възползват от нашата съпричастност, като се облагодетелстват и не дават нищо в замяна.
Професионални жертви
Вероятно сте срещали хора, които постоянно говорят за проблемите си: оплакват се от живота, лоша работа, ниски заплати, мързелив съпруг или капризна съпруга. Те винаги търсят спасители в други хора, молят за помощ, но никога не използват съветите, които получават – следователно съчувствието в този случай е безполезно.
Професионалните жертви се чувстват удобно да останат в позицията си. Изглежда много неприятно да живееш сред безкраен поток от проблеми. Но не за всички. Тази категория хора има вторична полза – чувство за морално превъзходство над другите. Жертвите никога не губят, те винаги печелят. Или са им помогнали и им е обърнато внимание, или не са им помогнали – и тогава можете да се смятате за добри, а всички останали – за лоши. Те често имат проблеми с отговорността – следователно за жертвите е полезно да прехвърлят вината за неуспехите към външни обстоятелства.
Такива хора никога няма да признаят грешките си и да направят изводи. За тях да бъдеш в състояние на морално превъзходство е много по-важно от решаването на проблем и постигането на положителен резултат.
Серийни губещи
Има категория хора, които постоянно са преследвани от неуспехи поради собствените си грешни решения. По причини, известни само на тях и техните терапевти, те никога не го следват. Завиват в грешната посока, забавят няколко мига преди финалната линия и постоянно се връщат назад. И затова често не са доволни от живота си.
Проявяването на съпричастност към такива хора е безсмислено: няма да можете да им помогнете, а съчувствието от ваша страна ще ги потопи още повече в състояние на провал. Емпатията и подкрепата ще накарат човек да се почувства, че се движи в правилната посока, когато всъщност не е така. Но няма смисъл да го критикуваме. Според правилото на поведенческата психология всяка реакция засилва поведението, довело до нея. Например, едно дете носи лоша оценка от училище и родителите започват да викат, надявайки се да го вразумят. Но това няма да помогне за коригиране на ситуацията – детето няма да се научи по-добре. То пак ще получава лоши оценки, но освен това ще се страхува от родителите си. Показването на съпричастност към системния губещ ще направи точно обратното – ще засили това поведение. Тоест, човекът ще продължи да прави грешки. Съчувствието към такива хора няма да доведе до нищо добро.
Арогантни сноби
Обикновено арогантните сноби мислят егоцентрично. Те се смятат за специални и изключителни. Всичко, което се случва около тях, е пряко свързано с тяхната личност. Много често, но не винаги, такива егоцентрици имат магическо съзнание, тоест те живеят в свят, в който слънцето изгрява не заради въртенето на Земята, а защото по този начин Вселената се опитва да им каже нещо.
За тази категория хора няма никой освен тях самите и определена висша сила – Вселената или творението – която взаимодейства с тях. Именно чрез това взаимодействие егоцентрикът потвърждава идеята за собствената си изключителност.
Емпатията няма да помогне на арогантните сноби, защото в глобален смисъл те не общуват с други хора. Те се чувстват като център на Вселената и често не могат и не искат да разберат, че другите хора са същите индивиди, които имат собствено съзнание, мисли и желания. Тоест не придават субективност на хората около тях. Такъв човек няма да смята за свой дълг да ви помогне, ако някога сте му помогнали. Той не ви възприема като равна на себе си, така че ще бъде безразличен към вашата емпатия. За него вие сте просто една от функциите на Вселената.
Когато изграждаме отношения с хората, всички искаме да се наслаждаваме на общуването, да чувстваме собствената си значимост, да създаваме полезни връзки, да намираме приятели и сродни души. Ако по пътя срещнете професионална жертва, сериен неудачник или арогантен сноб, емпатията няма да ви помогне да развиете връзка с него. Няма да можете да извлечете социални, морални, лични или други ползи от комуникацията или дори просто да се насладите на комуникацията. Освен това, като проявявате съпричастност и не получавате нищо в замяна, рискувате да изпаднете в депресия или да се разболеете. Следователно няма смисъл и дори е опасно да се адаптирате към характеристиките на герои, които не са в състояние да отвърнат на вашите чувства.
