На днешния ден православната църква почита паметта на Преп. Харитон Изповедник и Св. прор. Варух.
През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж на име Харитон.
При царуването на римския император Аврелиан било предприето жестоко гонение срещу християните.
Началникът на града узнал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си.
– Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? – запитал го той.
– Не се покланям – отговорил Харитон, – защото те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на вечния Бог, Творец и Спасител на света.
– За тоя дързък отговор – казал началникът – ти заслужаваш смърт. Заслужаваш смърт, защото хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, ако се разкаеш и им се поклониш. Ти трябва да им принесеш жертва и да поискаш от тях прошка!
Харитон заявил:
– Ако си уверен, че твоите идоли са действителни богове, ти не трябва да прощаваш на онзи, който ги хули, защото всеки е длъжен да държи за своя бог. Но те не са богове и ти напразно ми заповядваш да им се покланям.
И знай, че никакви мъчения не ще ме заставят да се отрека от живия Бог. Аз повтарям с апостол Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч“.
Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили силно началника. Той заповядал да бият жестоко тоя смел изповедник. След това го отнесли едва жив в затвора. С Божия помощ Харитон скоро оздравял.
След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на заточение.
Наскоро след това император Аврелиан умрял и наследникът му заповядал да бъдат прекратени гоненията срещу християните. Върната била свободата на затворниците. Заточениците видели отново родината си.
Тия, които се криели по пещери и пустини, започнали да се събират отново свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя милост към християните.
Тогава бил освободен и Харитон.
Тежкото изпитание засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, за да посвети изцяло живота си на Бога.
Заминал за Йерусалим, за да се поклони на светите места. Но по пътя бил заловен от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка.
Харитон се помолил и се предал покорно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил неочаквано избавление. В пещерата пропълзяла отровна змия.
Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала обратно виното в съда. Но виното било вече отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и тъй свършили живота си в страшни мъчения.
Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил голямо богатство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години.
Част от това богатство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре.
Самата пещера била обърната на църква. Събрали се много братя. Харитон написал за тях правила на монашески живот. Постоянно им давал пример на всички добродетели.
