Инвеститори търсят евтина работна ръка
Две големи фирми с чужди капитали за автомобилно оборудване обявиха, че затварят. Германска компания освобождава 1300 души от завода си в Плевен, открит през 2018 година, и ще затвори до края на тази година. Същата съдба очаква и предприятие с японски инвестиции в Мездра, където до края на март ще бъдат освободени близо 1000 души. заводът на същата компания в Карнобат пък ще намали капацитета.
България вече не е привлекателна за инвеститорите с евтината си работна ръка. Увеличаващите се разходи за труд у нас, както и влошаващият се бизнес климат в най-голямата европейска икономика – Германия, вече си казват думата.
Преди дни производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД обяви, че ще затвори единия от заводите си у нас – този в Мездра, през март 2025 г., съобщи БТА. Вторият завод на международната компания, който се намира в Карнобат, ще продължи да работи, но с намален капацитет.
SE Bordnetze планира да премести производството си в Молдова и Румъния, като от компанията съобщават, че представителите на работниците и местните синдикати са информирани за тези планове.
„Решението за преместване на производството се дължи на конкуренцията в индустрията за кабелни комплекти. Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации“, се посочва в съобщението от компанията.
В Молдова минималната работна заплата е под 500 лв. В Румъния обаче е 3700 леи, или 1454,44 лв. От 1 юли 2024 г. в България минималната заплата е 933 лв., очаква се от 1 януари 2025 г. да стане 1077 лв.
Заводът в Мездра, който ще затвори в края на март 2025 г., е открит през 2008 г. и в него работят около 950 души. От завода в Карнобат, където в момента работят 1000 души, ще бъдат съкратени 100 работни места от февруари 2025 г. В най-добрите години в двата завода работеха около 3000 души.
„Повече от шест месеца полагахме усилия да намерим алтернативни решения, които да ни позволят да поддържаме настоящите обеми на производството в България, но предвид темпа на увеличаващите се разходи за труд в дейността, тези наши усилия се оказаха непосилни. Знаем колко трудно е това за нашите служители, някои от които са с нас от дълги години. В допълнение към изпълнението на всички законови изисквания относно прекратяването на дейността, ние ще предоставим компенсационни пакети и програма за преместване на засегнатите служители“, каза главният оперативен директор на „СЕ Борднетце-България“ Танер Мутлу.
На работниците се предлага освобождаване по взаимно съгласие и обезщетение от няколко брутни заплати в зависимост от стажа. Това обаче означава минимално обезщетение за безработица след това.
Има цели семейства, чието препитание зависи от работата в предприятието, повечето имат кредити.
„СЕ Борднетце-България“ е част от групата на Sumitomo Electric Bordnetze SE – глобален автомобилен доставчик с над 36 хил. служители в 13 държави. Компанията е част от японската група Sumitomo Electric Industries, която има 380 дъщерни дружества в различни индустрии по света. Групата има 280 хил. служители и нетни продажби от 30 млрд. долара през 2023 г.
Продуктовото портфолио на SE Bordnetze включва системи за окабеляване, както и електрически и електронни компоненти за конвенционални и електрически задвижващи технологии, включително кабелни снопове за мулти и високо напрежение.
Българските заводи произвеждаха кабели за автомобилите на концерна „Фолксваген“.
Комбинация от неблагоприятни фактори е накратко причината най-големият частен работодател в Плевен – „Леони България“, да обяви през юли, че до края на годината ще прекрати производството на автомобилни кабели в града. Решението е взето от германския собственик Leoni и е част от мерките за оптимизация на групово ниво, които не засягат само българския завод. За Плевен това означава поетапно съкращаване на 1300 души и закриване на производство, което започна в края на 2018 г. с близо 2000 работни места, а през миналата година достигна оборот от над 150 млн. лв., съобщава „Капитал“.
Бъдещето на кабелното производство обаче не е светло. Проблемите в автомобилната индустрия от пандемията насам директно се отразяват на доставчиците като „Леони“. Към това се добавят и местни особености. Значителното увеличение на разходите за заплати правят неефективно производството на кабелни снопове, което е до голяма степен ръчно. И макар че инвеститорите в региона не са толкова много, работната ръка също не достига, най-вече защото хората търсят заетост в други градове или държави.
„Работим за определен клиент и за съжаление той също е в процес на оптимизация, което означава, че поръчките към нас не се увеличават“, казва управителят на „Леони“ Андрей Косоухов. „Като цяло автомобилният пазар стана доста нестабилен“, посочва Свен Шмит, ръководител „Корпоративни комуникации“ в групата Leoni. От групата обявиха още, че се предвижда производството от Плевен да бъде преместено в друга неназована локация на Leoni. Дни преди обявяването на плановете за затваряне на предприятието в Плевен, „Leoni“ откри чисто нова производствена линия за 22 милиона евро във фабриката си в Сърбия, град Ниш.
За Leoni като цяло прогнозите са обвързани с развитието на автомобилната индустрия. „Тази година не очакваме растеж на групово ниво, продажбите ни ще останат без промяна или леко ще намалеят“, каза Шмит и добави, че заради растящите цени навсякъде потребителите отлагат покупката на нова кола. „Това е генерален проблем, който засяга цялата автомобилна индустрия“, обясни той.
Еефект върху дейността на Leoni оказва и друга тенденция – намаленото търсене на електрически автомобили, тъй като групата има силни позиции в производството на високоволтови кабели. „Това се усеща особено силно в Германия, но и в други страни, след като субсидиите бяха прекратени“, уточни Шмит. И макар че в средносрочен и дългосрочен план групата очаква да се запази тенденцията към преминаване от двигатели с вътрешно горене към електрически автомобили, през седващите 2-3 години прогнозите са търсенето да е слабо.
Европа се провали със скъпите си е-коли
Продажбите на нови автомобили в Европа паднаха през август с 18%, до най-ниското си ниво от три години насам. 44% е спадът в общите продажби на електрически превозни средства, което включва 69% спад в Германия.
Според Volkswagen годишното търсене на автомобили в Европа би трябвало да достигне около 14 млн. автомобила, което е по-малко от 16 млн. преди пандемията.
Причините за срива са ясни: опитите на Европа да се конкурира с китайските конкуренти и Tesla Inc. в производството на електрически превозни средства се провалят, пише „Блумбърг“. За разлика от САЩ, автомобилната индустрия в ЕС продължи да подкрепя скъпите заводи след световната финансова криза. Огромните инвестиции, необходими за конкуренцията с електрическите превозни средства, загубата на евтината руска енергия и влошаващите се перспективи в отношенията с Китай означават, че тези дни са към своя край, уверяват анализаторите.
Германските профсъюзи обвиняват ръководството на Volkswagen, че не е предложило достъпни и привлекателни модели, които биха стимулирали търсенето. Най-евтиният електрически автомобил на германския автомобилен производител е ID.3 на цена над 36 000 евро, докато марките на Stellantis предлагат по-евтини, макар и по-малко мощни модели като Fiat 500e, Citroen e-c3 и Opel Corsa. „Призоваваме „Фолксваген“ да извади на пазара повече модели, които нормалните потребители могат да си позволят – евтин електромобил или евтин двигател с вътрешно горене, който е устойчив“, каза Стефан Солдански, представител на профсъюза в германския град Оснабрюк, където се намира един от най-ненатоварените заводи на VW. Този завод работи с около 30% от капацитета си, казва Солдански. Производството на трите модела – Porsche Boxster, Porsche Cayman и VW T-Roc Cabriolet – ще приключи до 2026 г., а профсъюзите не са чули какво ще се произвежда след това. Съгласно действащите трудови споразумения, ако работниците на VW не работят, те продължават да получават заплати, пише „Мениджър“.
Две предприятия в Германия може да хлопнат врати за първи път в историята на концерна
Тежки времена за Фолксваген
Министър предложи да се върнат стимулите за покупки на нови електромобили
Volkswagen може да затвори за първи път от съществуването си два свои завода в Германия, отбеляза Bloomberg. До тази мярка може да се стигне след като стана ясно, че обявената по-рано програма за съкращаване на разходи в компанията в размер на 10 млрд. евро не дава необходимите резултати. Затварянето на предприятия е заплаха за 15 000 работни места.
Акциите на Volkswagen се доближават до дъното, достигнато след т.нар. дизелов скандал от 2015 година. След него компанията инвестира агресивно в електрически превозни средства. Но те не се изплатиха.
Компанията показа, че преминава в режим на съкращения през юли, когато луксозната марка Audi обяви плановете си да намали с 90% своите 3000 работници в завода си в Брюксел.
Властите в Германия веднага реагираха на лошите новини. Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че иска да помогне на Volkswagen да премине през период на съкращаване на разходите, без да се налага да прибягва до затваряне на обекти, информира Ройтерс. Хабек посочи, че справянето с текущите предизвикателства е отговорност на компанията, но е възможно правителството да помогне с нова програма за стимулиране на покупките на нови електромобили, пише ДПА.
„Фолксваген“ досега не е затварял свои производствени мощности в Германия, а от 1988 г. няма такъв случай и в целия свят.
Преди дни обаче стана ясно, че германският концерн затваря завод в Китай. Вече четири десетилетия автомобилостроителят си партнира със SAIC в Поднебесната, но сега ще трябва да затворят съвместно предприятие в Нанкин, в който се произвеждат VW Passat и Skoda. Годишният капацитет на този завод е 360 000 коли. Не се изключва след него да последва домино от затваряне на заводи в Поднебесната империя. Преди две години в Шанхай бе спряно производството в завод, отворен в средата на 80-те години.
Партньорите извършват стратегически преглед на марката Skoda след рязък спад в продажбите, потвърди компанията. Съоръжение в Нингбо, провинция Джъдзян, което произвежда няколко модела на Skoda, бездейства от месеци и също се обмисля затваряне, казват източници, пожелали анонимност, предава Automotive News.
Решението е по-висока производителност*
Лъчезар Богданов,
Институт за пазарна икономика
Заводи затварят и преместват дейността си в други страни, бизнес асоциации постоянно се оплакват от ръста на минималната работна заплата, но същевременно – и от липсата на работна ръка, в трудоинтензивните дейности в туризма, ресторантите и подобните услуги, цените продължават да растат с темп доста над средната инфлация, а България продължава да е на дъното на Европа с най-голям дял ученици с ниски резултати по математика, четене и писане.
Сравнителната статистика за разходите за труд и възнагражденията носи поредното „отрезвяване“ – или поне би следвало – и дава поглед към това, което предстои:
* Към средата на годината България е втората страна в ЕС (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%. Запазва се тенденцията заплатите в Централна и Източна Европа да растат значително по-бързо от тези в Западна – естествен процес на сближаване в един отворен пазар. И ако в България говорим за двуцифрен ръст, в Германия, Франция и Италия средното повишение е в рамките на 3-4%.
* И това не е нито инцидентно, нито отскоро – за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, а България е на трето място след Литва и Унгария с близо 97%. Още повече, индексът отчита разходите в местна валута – а някои от страните в региона са с плаващи курсове. За същия период средно в ЕС разходите за труд нарастват с 24,7%, или четири пъти по-бавно от България, в Германия с 21%, във Франция с 18%, в Италия с 12%.
* И вероятно предстои „още от същото“, защото дори след това удвояване на заплатите за последните шест години средните почасови разходи за труд в България са най-ниски в целия ЕС. Сравнени със средното за еврозоната, те са близо 4 пъти по-ниски, а дори ако гледаме само региона на ЦИЕ, у нас заплатите са средно с 38% по-ниски.
При намаляващо и застаряващо население и при поне в краткосрочен план непоправимо слаби образователни резултати, натискът за увеличение на заплатите неминуемо подкопава конкурентоспособността. Единственото решение е по-висока производителност – която обаче изисква предприемаческо усилие, подкрепено от иновации и структурна трансформация чрез промяна на продукти и технологии. За всичко това са нужни инвестиции – а България последните години е на дъното на региона с капиталообразуване от едва 17-18% от БВП. Те на свой ред са възможни само ако има и насочени политики за подобряване на бизнес средата и разширяване и подобряване на качеството на човешкия капитал, в т.ч. за активиране и бързо придобиване на нови умения, пишат от стандартнюз.ком.
* Заглавието е на редакцията. Със съкращения
