От древни времена хората са забелязали, че солта не е просто подправка, която придава вкус на ястията. Има способността да удължава срока на годност на продуктите. Щедро подправените със сол месо, риба и зеленчуци издържаха много по-дълго. Солта се смяташе за много ценен ресурс, а в някои страни дори се облагаше със специален данък.
Между другото, историята познава много примери за „солени бунтове“, когато хората се противопоставят на прекомерните данъци върху този продукт. Например в Русия през 17 век има Солен бунт, причинен от рязкото увеличение на цените на солта. А в някои култури, например в Етиопия, солта дори се е използвала като валута до 20 век – толкова ценна е била.
Защо солта предпазва храната от гниене и мухъл?
Какво представляват консервантите? С прости думи, това са вещества, които не позволяват на бактерии, гъбички и други микроорганизми да развалят храната. Консервантите са различни, както по произход, така и по начин на действие.
Много преди появата на съвременната химия хората започнаха да използват естествени консерванти като сол, мед, оцет, алкохол и дим. Например медът, поради високия си осмоларитет и ниското рН, създава неблагоприятни условия за развитието на повечето бактерии. Пушенето не само придава на продуктите характерен аромат, но и служи като метод за консервиране, тъй като димът съдържа вещества, които потискат растежа на микроорганизмите.
Как солта се справя с бактериите?
Тайната на неговата ефективност се крие в способността му да изтегля влагата. Когато солта попадне в храната, тя започва да я „изсушава“, премахвайки водата и микробите. Този процес се нарича осмоза: водата се движи през клетъчните мембрани от зона с ниска концентрация на сол към по-концентриран солен разтвор, като по този начин дехидратира и убива бактериите.
В резултат на това бактериите стават неактивни, спират да се делят, метаболизмът им се нарушава и в крайна сметка умират.
Но солта не само дехидратира, солта измества кислорода от водата, което причинява окисляване на храните, което води до промени в цвета, вкуса, мириса и консистенцията.
Разбира се, ефективността на солта зависи от нейната концентрация. Колкото повече сол, толкова по-силен е нейният „удар“ върху микробите. Изследванията показват, че е необходима концентрация на сол от най-малко 10%, за да се потисне пролиферацията и растежа на повечето развалящи бактерии. При концентрация от 15% загиват гнилостните микроби, а при 20% – стафилококите.
