Австралийски учени откриха, че излъчването на монотонен звук стимулира дейността на микроскопична почвена гъба, за която е известно, че подпомага растежа на растенията, предаде АФП.
Заради ерозия, прекомерно земеделие, обезлесяване и замърсяване, възстановяването на почвата е все по-голямо предизвикателство, ако искаме да запазим биоразнообразието и да произвеждаме устойчиво земеделски култури, отбелязват експертите, цитирани от БТА.
Съществуват много различни технологии, като подобряване на структурата на почвата, за да се стимулира задържането на вода, повторно въвеждане на органични вещества, намаляване на употребата на пестициди, въвеждане на микроби и др.
„Въпреки това, ролята на акустичната стимулация в тази област остава слабо проучена“, отбелязва екип от изследователи от Университета „Флиндърс“ (Южна Австралия), в статия, публикувана в сп. Biology Letters на Британското кралско дружество.
Въз основа на предишен труд върху излагането на бактерията Е. коли на звукови вълни, биолозите оценяват ефекта на акустичната стимулация върху скоростта на растеж и производството на спори на Trichoderma harzianum.
Тази микроскопична гъба често се прилага в биологичното земеделие заради способността ѝ да предпазва растенията от патогени, да подобрява използването на хранителните вещества и да стимулира растежа.
За своя експеримент учените построяват и инсталират стерилизирани камери за шумозаглушаване, в които поставят стъкленици петри и отглеждат гъбичките. След това пускат по 30 минути на ден в една от тези камери един от многото видеоклипове, достъпни в YouTube, за които се предполага, че облекчават шума в ушите или помагат на бебетата да заспят.
След пет дни темповете на растеж и производство на спори на гъбички, подложени на акустична стимулация, са по-високи от тези на екземпляри, поставени в камерите без звуков пейзаж.
Изследователите дават няколко възможни обяснения на тези резултати. Те могат да се дължат на пиезоелектричен ефект, чрез който механично налягане (в случая акустична вълна) се превръща в електрически заряд. Тези явления могат да повлияят на клетъчните и молекулярните процеси в живите организми, както вече е наблюдавано за пептиди, аминокиселини, протеини или вируси, пишат от факти.бг.
Друга хипотеза се основава на механорецепторите, които гъбите имат върху мембраните си. Те са сравними с хилядите налични в човешката кожа и играят роля в усещането за докосване, влияейки върху начина, по който реагираме на натиск или вибрации, отбелязва АФП.
