„Срокът на годност на панелните сгради у нас е изтекъл. Първите са построени през 50-те години на ХХ век. Според българските стандарти експлоатационният им период е около 50 години“, твърди строителният инженер Владимир Жиянски по NOVA.
Той обаче подчерта, че ако бъдат редовно проверявани, сградите могат да бъдат обитавани и по-дълго от този период. По думите му слабото място при този тип сгради е свръзката между вертикалните и хоризонталните стени. Най-уязвими при земетресение се оказват първите етажи на панелните блокове – над монолитната част на строежа.
Риск за живота
Тези сгради трябва да бъдат проверени и ако се установи нарушаване на заварките между хоризонталните и вертикални панели, трябва да бъдат разрушени.
Не можем да бягаме от отговорност и да рискуваме живота на хората, категоричен е инж. Жиянски.
Според други експерти обаче срокът на експлоатация на панелните жилища е около век.
„Срокът за експлоатационна надеждност на тези сгради е 100 години. Никоя от тези сгради не е под експлоатационен срок, друг е въпросът какво е тяхното състояние”, коментира проф. Димитър Назърски от Българската асоциация за изолации в строителството.
Специалистите напомнят, че санирането на жилището не означава само слагане не топлоизолация, а също така и подмяна на водоснабдителната, електроснабдителната и отоплителната система на сградата.
Едропанелните блокове са надеждни стоманобетонни сгради, които биха могли да функционират с векове.
Те нямат точно определен срок на експлоатация – 20, 50 или 100 години.
Собствениците на апартаменти трябва да бъдат спокойни, ако професионалистите в строителния процес са си свършили добре работата и ако по време на експлоатацията се полагат грижи.
Това стана ясно от разговора на проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) и инж. Георги Кордов, експерт по обследване на строителни конструкции и бивш научен сътрудник в Научноизследователския строителен институт – НИСИ, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов на Блумбърг.тв.
Панелните сгради не са рискови по отношение на земетръс, обясни Борисов. И добави, че в Рим има бетонни сгради, които са изградени преди много векове и в момента не представляват риск.
Панелен комплекс
Арх. Борислав Борисов, който преди години е проектирал столичния панелен компекс „Левски Г“, обясни, че никъде в проектните и строителни книжа на едропанелните сгради няма записан срок, от който да се съди за срока за експлоатацията им.
По отношение на строителните конструкции в еврокодовете, приложени в България, фигурира термина „примерен проектен експлоатационен срок“.
Там има таблица, в която е посочено, че примерният проектен експлоатационен срок за конструкции на сгради е 50 години. Под таблицата обаче има забележка, че терминът проектен експлоатационен срок на конструкцията не се покрива с термина „срок на експлоатация“ на една сграда.
Инж. Георги Кордов обясни, че сроковете в националното приложение на еврокодовете са препоръчителни и че в практиката няма да се намери инвестиционен проект, в който конструкторът е записал, че сградата има определен срок на годност.
„Ако такова нещо бъде направено, трябва да бъде записано и какви дейности ще бъдат извършвани 50 години напред.“
Гаранционният срок в строителството е 10 години и той се отнася за договора между строителя и възложителя на един обект. Абсолютно погрешно е да се смята, че след тези 10 години сградата вече е с изтекъл срок на годност, каза още експертът.
