Често сме коментирали проблеми и тежките му периоди, например, когато при катастрофа неволно бе отнел човешки живот преди години. Той страдаше много от отношението на близките на пострадалия.
Това сподели Петя Буюклиева пред Блиц и така припомни за тази болезнена част от миналото на Щуреца.
За какво става въпрос?
Трагедията се случва на същия ден, в който си отиде 10 октомври, но през 1999 година.
На връщане от участие в Асеновград през 1999 г., където е пял в подкрепа на кандидата за кмет от ОДС д-р Светозар Шуманов, управляваният от Маричков фолксваген Пасат се блъска челно във форд Сиерата на 33-годишния Атанас. На място живота си губи Христина Чинчийкова от форда. Пътните полицаи са принудени да режат ламарините на колата, за да извадят. С мозъчно сътресение, контузии и рани по главата, Атанас е настанен в болница. Със счупена ръка, но без опасност за живота е 7-годишният му син, припомнят от стандарт и лупа.бг.
Маричков не пропускаше предизборен концерт на СДС. Тук е на трибуната с покойния си колега Георги Минчев и д-р Петър Берон
Кирил Маричков се отървава с комоцио. Той е настанен в Първа хирургия на Висшия медицински институт под тепетата. Изписват го след две седмици. Фактите сочат, че вината за тежкия инцидент е на „шуреца”, който не спрял на знака SТОР и отнел предимството на движещия се към Пловдив форд. Вероятно Маричков не е разбрал какво става, защото следи от спирачен път от неговия фолксваген Пасат нямало, пишат от петел.бг.
Няколко месеца по-късно Кирил смирено изслушва присъдата си в Окръжния съд в Пловдив – 3 г. условно лишаване от свобода и 5 г. изпитателен срок. За 3 г. му се отнема и правото да управлява моторно превозно средство. Присъдата идва след споразумение между прокурора по делото и защитата на музиканта.
„Това е най-голямото нещастие в живота ми, което трябваше да преживея със семейството си. Мислех, че никога повече няма да мога да пропея на сцена и да пиша песни. Преживях всичко много тежко. Трагедията все още ми тежи на съвестта“, признава откровено Маричков в едно от редките интервюта, в които споменава трагедията.
Макар вината да е само отчасти негова, изтънченият музикант се измъчва с десетилетия; „Шофирах на първокласен път. На едно място зад мантинелата обаче имаше знак „Стоп“, който беше скрит зад храстите и не се виждаше. Този знак обаче не беше поставен отдясно, както е по правилник, а отляво. Никой пред мен не го спазваше и всички минаваха. Аз се оказах просто лошият късметлия“, спомня си Маричков.
„Тази моя спонтанност, това, че казвам всичко на всички в очите, е голям мой недостатък, явно. Господ ми даде жесток урок. Мислиш че си безгрешен? Не си“, изповяда се музикантът.
По ирония на съдбата трагедията се случва на 10 октомври. Точно 25 години по-късно инцидент погуби самия Маричков.
