Това ме разтърси жестоко. Много жестоко.
Може би защото самата аз, макар и никога да не съм го споделяла публично, имах много тежка и трудна следродилна депресия. Не беше класически вариант, не се стигна до крайности, но това, което преживях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.
Хората не си дават сметка как хормоните след раждането могат да разрушат всичко. От най-силната психика могат да създадат друг човек. Човек, който никога не си познавал.
Така коментира във „Фейсбук“ случая с откритата мъртва млада родилка от София Кремена Кунева.
Хората не знаят как да реагират, когато общуват с жена в следродилна депресия. Често си мислят, че думите „Абе я се стегни! Имаш хубаво, здраво бебе, имаш дом, прекрасен съпруг! Какво искаш?!“ ще ти помогнат. Напротив!
Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.
Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.
В спешното отделение ми пуснаха бром, а усещането беше, че са ми пуснали физиологичен разтвор. Отне ми година да се възстановя, и то благодарение на силната подкрепа на семейството ми, на приятелите ми и на колегите ми.
Хората си мислят, че тези състояния са шега, че „просто си уморена, ама така е с малко бебе“, „всички са така!“.
Не, не всички са така! Не, това не е нормално състояние, и не, не се лекува със „Стегни се!“. Напротив, влошава се. Една жена, след като роди, трябва да бъде щастлива и ако не е, обърнете ѝ внимание навреме и се погрижете за нея.
Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много често именно с най-силните жени се случва точно това.
Мили жени, говорете открито за чувствата и нуждите си след раждането и знайте, че проблемът НЕ Е ВЪВ ВАС.
Мили мъже, при всякакви индикации за подобно състояние на партньорките си – вземете мерки и не ги оставяйте сами или просто „да се наспят“.
Толкова ми е мъчно за това прекрасно момиче.
Надявам се, че нейният случай не е бил такъв, при който не е имала нужната подкрепа, и дано тази трагедия обърне повече внимание на обществото ни към този болезнен за немалка част от жените проблем.
Депресиите не са просто „настроения“. Това е състояние, което изисква терапия, а понякога и лечение.
Да, за съжаление много хора се срамуват да признаят, че може да имат психични проблеми, въпреки че мозъкът е орган като всеки друг и може да се разболее. Този срам често произлиза от социални стигми, липса на разбиране и страх от осъждане. Докато за физическите заболявания като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без колебание, психичните състояния все още се възприемат по различен начин.
