Ако вие имате проблем да възпитате и да се разбирате с едно-две деца – вашите собствени, представяте ли си как се чувства преподавателят с 30 чужди?
Оценката за поведение просто ще онагледи това, което всички знаем и виждаме, но няма да реши проблема, казва съоснователката на „Академия за родители“
– Г-жо Станулова, скъсана ли е връзката родители – учители, знаят ли семействата какво е истинското лице на децата им в клас?
– Много ми се иска родителите и учителите да са по-сближени. Непрекъснато ни звънят училища, които искат съдействие да проведем лекция по някоя важна тема, като например агресия, защото родителите отказват да чуят това, което учителите и училищните психолози им казват. Едновременно с това родителите също търсят решение на дадени казуси извън училището, защото не вярват, че там ще получат адекватна подкрепа. Всичко това говори за нарушено доверие между двете страни.
– “Академия за родители” за 10 години е стигнала до над 50 000 семейства, какви са впечатленията ви – умеят ли българските родители да укротят емоциите на децата си, кога се стига до прояви на агресия в училище?
– Това, което виждаме през последните 10 години, е, че ние като родители имаме много какво да учим за собствените си емоции, емоционалната интелигетност, справянето със стрес и тревожност и дори за грижата за себе си. И след като ние като родители имаме още какво да учим, е съвсем естествено, че и децата ни не виждат най-добрите модели на поведение по тези въпроси, пишат от 24часа.бг.
Но изключително много ни радва, че все повече родители си дават сметка за това. Те търсят повече информация, ходят по събития, четат книги, срещат се със специалисти и цялостно се опитват да бъдат по-добри родители и да се справят по-добре с родителската си роля.
– А проблем ли е свръхпротектирането на децата у дома, създават ли си компенсаторен механизъм да се налагат, когато отидат при съучениците си?
– Когато едно дете не се чувства чуто, прието и разбрано такова, каквото е, когато родителите не са поставили разумни граници и възпитание от самото начало, когато не са го насърчили да има домашни задължения, да изгради умения и да е самостоятелно, е нормално и очаквано тези неща да излизат наяве извън семейството – в училището и на улицата.
– Колко да сме приятели с децата си и кога трябва да дойде твърдото поставяне на граници и научаването, че все пак има авторитети?
– Ролята ни на родители не е да бъдем приятели на децата си. Ние сме техният пример и трябва да си даваме сметка, че те ще копират и ще възприемат за нормално всичко, което ние правим (а не това, което казваме). Границите се поставят от много ранна възраст, неслучайно в целия свят се говори за първите седем години.
Когато едно дете тръгне на училище, то отдавна е трябвало да се научи да се съобразява с граници, да спазва общоприети правила, да изразява емоциите си и да отстоява себе си.
– Какво може да направи един родител в тийнейджърската възраст, когато често му се струва, че някой е “сменил” детето му, а пък самото то се чувства вечно неразбрано?
– Тийнейджърството е много важен период от развитието на детето. Това е моментът на бунта, в който детето не иска вече просто да слуша родителите си, а иска да открие себе си, да тества граници и да стане независим човек. Да, за нас е много неприятен момент, че детето ни отхвърля и че се държи по неприемлив за нас начин. Но е важно то
да знае, че ние винаги ще сме там, за да може дори и когато е допуснало огромни грешки, да потърси опора в семейството си
Това е моментът, в който ние като родители трябва да се научим да “пуснем” детето си и да приемем, че то е отделен човек и скоро ще се отдели и от семейството. А за целта, преди да стане тийнейджър, вече трябва да сме го възпитали, да сме изградили редица умения за справяне с живота, включително и така важната емоционална интелигентност.
– Добра идея ли е да се въведе час по възпитание в училище?
– Вярвам, че възпитанието е основна функция на родителите, която те трябва да вършат у дома. Напълно разбираме, че училищата се сблъскват с липсата на възпитание при някои деца и имат трудности как да се справят. Но ако просто прехвърлим тази отговорност на училището, едва ли ще решим напълно проблема. Трябва да подкрепяме родителите, за да могат те да се справят все по-добре с това. Трябва да подкрепяме и учителите, за да могат и те да се справят с различните предизвикателства. И това ще работи най-добре, когато училището и родителите намерят начин да работят заедно за самото дете – без да се обвиняват взаимно, а рамо до рамо да се изправят пред възникнали предизвикателства.
