Съпругът ми е бивш военен. Живеехме в различни градове, а преди 10 години се установихме в столицата. Работила съм само две години в живота си, останалото време посветих на семейството си. Съпругът ми осигури всичко от което имахме нужда.
Винаги съм смятала, че имаме добри отношения, докато съпругът ми не се пенсионира. Не бях готова за това, тъй като работата беше всичко за него. Мислех, че ще си почине няколко месеца и ще се отегчи и ще започне да си търси работа (това не е трудно за военните пенсионери). Но той каза, че винаги е мечтал един ден да може да си остане у дома. Той вече не иска да ходи на служба, а работата като охранител е унизителна за него.
Отношенията са влошени, тъй като ние двамата сме винаги вкъщи, децата живеят отделно. Започва да търси грешки във всяка дреболия, не прави нищо, дори не иска да разхожда кучето. Той се пристрасти към компютърните игри и стана раздразнителен, което е доста странно за мъж на неговата възраст, но някак го приех.
Но наскоро каза, че си е спечелил пенсията и трябва да отида на работа, ако искам да да имам пари за себе си. На 48 години съм, нямам опит и знания, къде ще отида? Така и не записах висше, защото трябваше да се грижа за децата, защото той гонеше кариера, защото се местихме, защото се посветих на всичко друго, но не и на себе си. Пенсията на мъжа ми е прилична, ние двамата можем да живеем с нея, но той каза, че ще ми даде време за няколко месеца, а след това ще съберем храна и режийни, останалите всеки харчи за себе си.
Много съм обидена, посветих целия си живот на него, той живееше на всичко наготово, не се интересуваше от нищо, а сега ме упреква, че не работя. Не очаквах такъв обрат, има ли право, какво да правя?!
Автор: Нина