Водещи европейски банки отчетоха подобрени резултати през третото тримесечие, но все още остава неясен въпросът дали това ще доведе до консолидация на банковия сектор на континента, предава Франс прес, цитирана от БТА.
Третото тримесечие е положително за европейските банки, каза Матийо Прийоре, анализатор в консултантската компания „Юрогруп кансълтинг“ (Eurogroup Consulting), пред АФП.
Финансовото състояние на банките в Южна Европа е все още отлично и надхвърля очакванията на анализаторите. Тези банки се възползват от по-добрия контрол на разходите и вътрешния пазар, който позволява по-бърза преоценка на техните запаси от ипотечни кредити, често отпускани при променливи лихвени проценти.
Испанската банкова група „Банко Сантандер“ (Banco Santander), например, има редкия шанс да изпревари френската „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas) по отношение на нетната печалба за третото тримесечие на годината – 3,25 милиарда евро или ръст от 12 на сто (за „Банко Сантандер“) спрямо 2,8 милиарда евро или ръст от 5,9 на сто (за „Бе Ен Пе Париба“) за периода юли-септември.
Друга испанската банкова група – Бе Бе Ве А (BBVA) генерира 2,63 милиарда евро печалба през третото тримесечие, което е ръст от 26 на сто на годишна основа.
В Италия нетната печалба на „Интеза Санпаоло“ (Intesa Sanpaolo) се е увеличила с 26 на сто до 2,4 милиарда евро, докато тази на „Уникредит“ (Unicredit) – с 8,2 на сто до 2,5 милиарда евро на годишна база за периода юли-септември.
Доброто финансово състояние на банките от Южна Европа, въпреки намалението на лихвените проценти, предприето от Европейската централна банка (ЕЦБ), пълни трезорите им, но също така разпалва и апетитите им за придобивания.
„Уникредит“ опита да си гарантира по-тясно обвързване с „Комерцбанк“ (Commerzbank) през септември, като си осигури дял от около 21 на сто в германската банкова група.
Главният изпълнителен директор на „УниКредит“ Андреа Орчел обяви в сряда отново интереса на италианския кредитор към базираната във Франкфурт банка, макар и да го отложи във времето.
„Комерцбанк“, която в сряда отчете спад на нетната си печалба за третото тримесечие с 6 на сто до 642 милиона евро, над очакванията на анализаторите, обаче не крие желанието си да остане независима.
В рамките на ЕЦБ мненията изглежда се различават по въпроса за банковите сливания. Президентът на институцията Кристин Лагард смята международните придобивания в Европа за „желателни“, докато председателят на Надзорния съвет Клаудия Бух е по-премерена.
„Историята показва“, че „предимствата или полезните взаимодействия“, на които се надяват банките при едно сливане, „не винаги се осъществяват и има рискове, свързани например с допълнителни системи за изкуствен интелект или сложност на управлението“, обяснява Бух в интервю за различни медии, дадено в понеделник.
Освен с казуса между „Уникредит“ и „Комерцбанк“, в Испания изходът от предложението на Бе Бе Ве А за придобиване на местния конкурент „Банко Сабадел“ (Banco Sabadell), инициирано през май, също остава неясен.
Сливането на две банки обаче може да бъде и положително. Пример за това е поглъщането миналата година в Швейцария на „Креди сюис“ (Credit Suisse) от Ю Би Ес (UBS), която отчете печалба от 1,4 милиарда долара през третото тримесечие – много по-висока от прогнозните очаквания.
Рекордните печалби на европейските банки през последните години накараха няколко европейски правителства да ги накарат да допринасят повече за публичните финанси.
В Испания, например, тече остър дебат за бъдещето на данъка върху големите енергийни и банкови групи, въведен първоначално за две години, но който правителството желае да продължи и след 2024 г.
В Италия правителството на Джорджия Мелони призова банките да финансират проектобюджета за 2025 г., като заяви, че „те ще внесат около 2,5 милиарда евро, съгласявайки се да отложат данъчните кредити, планирани за 2025 г., за да осигурят ликвидност на италианската държава – която трябва да ги възстанови по-късно.
Ще последва ли Франция тази политика?
„Общ приоритет за нас е да допринесем малко повече, за да участваме във възстановяването“ на държавните финанси, каза в сряда главният изпълнителен директор на „Креди агрикол“ (Crédit Agricole) Филип Брасак, подновявайки дискусиите по темата, включена в проектобюджет на Франция за следващата година.
