Ако някога сте избягвали да минавате под стълба или сте прескачали пукнатина, за да не стъпите върху нея, или сте носили късметлийски пуловер, за да направите презентация – тогава вероятно сте суеверни.
Няма от какво да се срамувате. Хората се придържат към различни суеверия от хиляди години – има доказателства за суеверно поведение, датиращо от IV век пр.н.е. Книга от този период, написана от философа Теофраст, съдържа поредица от скици на герои, една от които е за „Суеверния човек“. Ето описанието:
Суеверният човек е от типа, който измива ръцете си в три извора, напръсква се с вода от храмовия купел, слага лавров стрък в устата си и след това е готов за дневните разходки.
Не е особено ласкателно и е ясно, че Теофраст малко се присмива на суеверните хора, представяйки ги като неразумни и ирационални. Това чувство се е запазило и в наши дни: че суеверията не са научни или рационални и че нямат отношение към изхода на събитията.
Но ние продължаваме да заобикаляме стълби, да прескачаме пукнатини и да носим пуловери за късмет. Защо?
Много психолози са съгласни, че суеверията са свързани с чувството за контрол. Логично е да искаме да избегнем най-лошите резултати и, обратно – да постигнем най-добрите. В ситуации, в които знаем, че резултатът е сигурен, е малко вероятно да проявим суеверие. Но в онези моменти, когато чувстваме, че нещата са по-малко сигурни, че случайността играе по-голяма роля, е по-вероятно да се върнем към суеверията.
Има ли обаче нещо наистина научно в тези поведения?
Оказва се, че може да има. Например екип от учени от Германия е направил експеримент, за да провери ефекта на суеверията за късмет върху поведението на хората. Експериментът целял да установи как суеверията влияят на представянето на участниците при поредица от задачи, включително колко добре участниците ще се представят на два теста с времеви интервал: игра за съпоставяне и игра на думи, включваща създаване на възможно най-много думи от осем букви.
Преди тези тестове учените се обадили на всеки участник и му казали да донесе личен талисман за късмет за експеримента. След това, преди всеки тест да започне, на около половината от тях талисманите били отнети.
Това, което учените открили, е, че тези, на които е било позволено да запазят своите талисмани, се чувствали по-уверени, когато се заели със задачите. Тук няма изненади. Но те също така се представили по-добре от лишените от талисмани, което повдига възможността суеверните вярвания действително да накарат човек да повярва повече в собствените си таланти и способности.
Според друго изследване, публикувано в Journal of Individual Differences, повечето хора имат някои суеверия, но вярванията и действията често са в конфликт.
Ако например някой вярва, че числото 13 е нещастно, има смисъл да избягва числото, когато е възможно. Обратно, всеки, който не вярва в пагубната сила на 13, не трябва да проявява такова отвращение към него. И двамата биха се квалифицирали като това, което авторите наричат „калибрирани вярващи“, тъй като тяхното ниво на вяра (или неверие) съответства на тяхното поведение, пишат от актуално.ком.
И все пак в реалния живот хората не са непременно толкова последователни. Авторите предполагат, че някои хора може да са „полувярващи“, когато наистина не вярват в суеверия, но въпреки това участват в тях. От друга страна, те може да вярват в суеверия, но да не се притесняват да действат въпреки това. Такива хора изследователите наричат „пасивни вярващи“.
