Хората може да живеят в сградата преди Акт 16, има масово такива случаи. Аз се опитах по времето, когато бях в Столична община, да ги изчистя, защото те са проблем на хората, но и на общината, която е сериозен губещ, защото всъщност тези хора не си плащат и данъците, след като не са получили разрешение за ползване и не са регистрирали официално собствеността.
Акт 16 е най-същественият документ в едно строително, това е удостоверението за ползване.
Това заяви в интервю за Economic.bg арх. Петър Диков, бивш главен архитект на Столична община, а сега председател на Съюза на архитектите в България.
„Винаги съм съветвал всички мои възложители като инвеститори или като строители да не раздробяват собствеността на една сграда преди да се подпише Акт 16. Всеки собственик, който има документ – нотариален акт за собственост – той се явява вече участник по страна на възложителя в самия процес. Когато една жилищна сграда се разпродаде от инвеститор или строител с идеята да си прибере всичките пари преди да е приключила процедурата за удостоверението за разрешение за ползване, тогава вече този, на който е продал, той се явява на практика равностоен партньор в приемането на сградата. Някой път се поставят допълнителни условия при тези собственици, защото техният подпис също трябва да се положи на документа.“
„Специално за тези, които живеят вече там, а не са получили Акт 16, има много причини за забавянето. Има причини, примерно, които са в строителя. Строителят изнудва собствениците да му плащат допълнително пари. Имал съм случай, в който, завършена сграда, която е платена от всички собственици по договор на 100%, строителят в един момент започва да поставя условия за доплащане, защото трябва да се направи нещо допълнително и всъщност той съвсем съзнателно бави получаването на документа за разрешение за ползване.“
„Има сгради, които от много години стоят така – завършени, ползват се и най-куриозното е, че тези експлоатационни дружества, които са дали тези временни разрешения, те си получават парите за консумацията, получават си таксите, а хората живеят извън правилата за приемане на обектите.
„Има случаи, когато се води спор между строител и инвеститор, и това също бави издаването на документи. Те са изключително много казуси, които биха могли да попречат. Няма, или аз поне не знам, с изключение на някои недобросъвестни строители и инвеститори, в повечето случаи не е целенасочено бавеното. Просто има определени условия, които трябва да се изпълнят и пострадали са не само тези, които са купили имоти, но и тези, които искат да си съберат докрай парите, защото има коректни строители с договори, в които се казва, че получават цялата сума след като въведат сградата в експлоатация. Така че потърпевши някои път са строителите, някои път инвеститорите. Във всички случаи бавеното на удостоверението за ползване потърпевши са и общините“, допълва още арх. Диков.
„Общината няма правомощия да контролира тези процеси. Това е за съжаление или за радост“
„Това е същото все едно отиваш в магазина и казваш, че искаш да си купиш 1 кг месо и магазинерът ти казва Добре, плати си сега, но месото ще ти го донеса след 1 седмица, ама може и да е след 3 седмици“. Плащайки всеки гражданин или фирма получава права да контролира този, на който е платил.
Същото е и с възложителите. Инвеститорът, когато плати на строителя, той трябва да има гаранцията, че условията му ще бъдат изпълнени точно. Това са взаимоотношения, които се решават чисто договорно. Ако в договора, с който ти си купил жилище е записано ясно, че това е датата, в която трябва да си получиш ключовете на жилището с Акт 16 и въведено в експлоатация, и ако не го получаш, тогава следват някакви неустойки. Товаа значи, че този човек се грижи за парите си и за това, което плаща, за да получи продукт.
Разбира се, има и т.нар. форсмажорни обстоятелства, които оневиняват до известна степен тези, които строят и тези, които изпълняват. Има някои недостатъци, които много често се случват, че сградата като обект може да бъде готова за приемане, но трафопостът, от които се захранва и може да е вътре в нея, не е приет. Процедурите по приемането на тези два обекта, които всъщност физически може да са един обект, вървят по две отделни пътеки. Някой път сградата е готова, но трафопостът не е приет и сградата стои без официално да е пусната в експлоатация. Това са случаи, когато не може да се нанесат хората да живеят, защото няма ток. Друг е случаят, че примерно не е завършен канала, трети случай – че не е завършена някакъв друг вид инфраструктура, но това са относително малък брой случаи“, обявява арх. Диков.
„Всъщност колкото и да е куриозно, виновни са тези, които са се нанесли в сграда без разрешение за ползване и не са си предявили исканията към този, които им е продал тази собственост.“
„Лошото е, когато аз се занимавах с този проблем, е че имаше идея да спираме тока и водата на такива сгради. Това е също куриоз, защото ако тръгне общината по тоя начин, тя наказва отново тези, които са наказани вече от човека, на който те са си дали парите. Дали са си парите, не са получили продукта, за който са си платили, а общината ще ги накаже втори път като им спре тока и водата заради недобросъвестен предприемач. Самият предприемач няма срокове, в който да е задължен, пишат от пловдив24.бг.
„Има държави – и аз се опитах да го прокарам като законова норма – при които строителството в големи градове има определено време, в което е записано, че обектът трябва да се завърши. Ако не се завърши, подлежи на санкции на общината.“
