В нашия клас имаше едно момче, което се казваше Павел. Той беше обикновен ученик, но обичаше математиката.
На олимпиади по този предмет той често вземаше награди.
Майка му работеше като чистачка в нашето училище. Първоначално това стана повод за подигравки сред съучениците, но с течение на времето всички свикнаха с него. Павел винаги помагаше на майка си да мие подовете, да чисти стените и да носи вода.
Неговата учителка по биология Роза Йосифова не го харесваше особено. Тя гледаше с пренебрежение на много ученици, предпочитайки деца от богати семейства. Учениците, разбира се, не я харесваха и зад гърба й я наричаха Роза-Йосея или просто Йоска.
Тя унижаваше Павел при всяка възможност.Казваше, че нищо добро няма да излезе от него и че няма да постигне нищо в живота. Всички бяхме свидетели как веднъж му каза: „Една чистачка никога няма да стане директор и детето на директора няма да падне до нивото на чистачка.“ Павел се опитваше да не обръща внимание на нейните обиди.
Това лято отпразнувахме 20 години от завършването ни на училище. В ресторанта се събраха всичките ми съученици, както и няколко учители. Дойде и Йосифова. По лицето й имаше повече бръчки, но характерът й си беше същият. Тя веднага започна да пита всеки кой какво е постигнал в живота.
– Как си, Павка? Дали не си станал чистач? – подигравателно попита Йоска.
„Не, аз строя къщи“, спокойно отговори Павел.
– Значи си строител? „Не е лоша професия“, продължи тя със сарказъм.
– Не съм строител. „Аз съм генерален директор на собствена строителна компания“, уточни Павел.
Роза Йосифова онемя. Но беше още по-изненадана, когато Павел й предложи да я закара у дома. На изхода я чакаше луксозен мерцедес с личен шофьор. Йоска кипеше от гняв.
Не бива да съдите хората за техния финансов и социален статус – животът понякога носи изненади.
Какво мислите за поведението на учителката? Съдите ли за хората по финансовото им състояние?
