В яз. „Панчарево“, наричан още Панчаревското езеро, има колосални кефали. Трофейните екземпляри там не са никак лесни за улавяне. Сякаш са с „висше образование“, когато става въпрос за самозащита. Мнителни са към подадените от риболовците примамки. Знаят как да се укриват в по-дълбоки и недостъпни участъци.
Особено откакто водоемът обрасна масово с водна растителност от няколко години насам, то местата за замятане на въдици от брега са силно ограничени. Това от своя страна увеличи неимоверно популацията на щуката. Хищните риби намират перфектни условия с безброй скривалища в езерото и неограничено количество лесна плячка от бабушки, уклеи и костурчета.
Не за щуките обаче бях тръгнал в един облачен студен ден. Целта ми беше да опитам за костур. За целта се бях подсигурил с двадесетина дребни живи рибки, наричани в софийско кубинки. При предишния ми излет на яз. „Панчарево“ имах шанса да уловя два доста едри костура по педя и половина.
Тъй като позициите по езерото в момента не са много, едни от най-посещаваните за риболов на плувка са тези от моста на пътя II-82, София-Самоков. Изобилие от дребна риба навлиза в ръкава, който се образува от другата страна на шосето. Сред местните панчаревски рибари местността е популярна като Персийския залив. Въпреки подводната растителност все пак има и прозорци и зони с чиста водна площ, където може да се замята. Наличието от големи пасажи уклей, бабушка и дори кефал е видно с просто око. А покрай тях и щуката се придържа в този район заради изобилието от храна. Периодично се виждат светкавичните атаки на водния хищник, който разпръсва стотици дребосъци над повърхността.
Освен хищните видове риби като щука, костур и кефал другите врагове на водните обитатели се явяват кормораните. Гнездят в близката гора на другия бряг на Панчаревското езеро, над пешеходната алея. Наскоро дори е правено преброяване и е установено наличието на близо 50 птици от вида голям корморан към този момент. Всяка една от тях изяжда до 2-3 кг риба всекидневно.
Исках да остана до свечеряване, за да видя дали костурът ще се активизира повече. Бях сам на цялото заливче. При поредното потопяване на плувката нещо едро се беше закачило на куката, беше изпънало цялата линия и беше готово да вкара въдицата ми в езерото. За жалост, докато засека, рибата вече се беше мушнала в гъстата водна растителност. Каквъв малшанс! Късане на влакното.
Тъй като вече започваше леко да се смрачава, колебаех се дали да монтирам нова кука и да заметна отново. Е, рибарската тръпка в мен надделя и по най-бързия начин приведох такъма в готовност и закачих примамката – рибка кубинка. Не мина и минута и плувката бавно и плавно се потопи изцяло. Този път бях съсредоточен изцяло, засякох в точния момент и ето че отново бях в битка с внушителна риба.
Извадих късмет, че тя тръгна не към водораслите в залива, а в посока под моста. Разви аванс от макарата. Усещах, че това е моят шанс да разбера най-накрая какви са тези екземпляри. Мислех си, че се боря с щука, атакувала най-сочната рибка от кофичката ми. След още минута-две успях да издигна туловището близо до повърхността. Видях силуета на дълга торпедовидна риба със сребрист оттенък. Не е щука, това е бял амур, помислих си. Нямах шанс да я вдигна на височина от мостчето, от което ловях, пишат от пловдив24.бг.
Веднага слязох по пътеката покрай каменните перила на моста. Условията бяха крайно трудни. От една страна, вече почти се беше мръкнало, от друга, растителността там стигаше до повърхността. Надявах се да прекарам някак си вече поизморената риба над водораслите, а нямах и кеп. За целта нямах избор, освен да нагазя до колене във водата с все обувките и панталона, следвайки максимата „сухо дупе риба не яде“.
Едва когато надигнах муцуната му над водата, осъзнах, че си имам работа с огромен кефал. След няколко прекарвания на рибата до мен и мощни драсвания от нейна страна обратно в дълбока вода все пак накрая тя полегна над водораслите и с ръка успях да я хвана за главата и да триумфирам. За първи път виждах толкова голям язовирен кефал. Последваха кадри за спомен със самоснимачката на телефона. Когато измерих екземпляра, той се оказа с дължина точно 50 сантиметра и тегло 1,870 кг. Вече бях сигурен, че и предишното късане е било на подобна риба. Явно в езерото плуват и други подобни „торпеда“.
