От 19% доскоро годишният им ръст ще се свие до 7-9%
Заплатите няма да спрат да се вдигат, но увеличението им в следващите години ще е два пъти по-бавно от досегашните темпове.
Първата индикация за това дойде от данните на НСИ за третото тримесечие. От тях стана ясно, че ръстът на годишна база е 13,8%, а спрямо второто тримесечие има спад от 0,9%. Според икономисти и финансисти това не е еднократен ефект, а вече е отминало времето на увеличения с от 18-19%, както бе доскоро. Обяснението е просто –
инфлацията, която помпаше доходите, вече я няма
На пазара на труда занапред ще действат само обичайните фактори, най-важният от които е липсата на работна ръка.
Очакванията за свиване на увеличението на доходите се потвърждават и от прогноза на ЕК, според която в следващите 2 години заплатите у нас ще нарастват с по 8-9 на сто.
“Растежът на заплатите продължи да се ускорява тази година, стимулиран от свития пазар на труда. Увеличението в обществения сектор и на минималната работна заплата с 19,6% през януари допринесоха за динамиката на средната заплата”, посочват от Брюксел. Но допълват, че пазарът на труда ще остане свит и при тези условия се очаква фирмите да намалят наемането на нови служители и да ограничат увеличението на възнагражденията.
Анкета на “Мърсър Марш Бенефитс” сред 539 компании у нас със 131 868 служители в 14 различни индустрии показа наскоро, че вдигането на заплатите за 2024 г. ще е около 7%.
Единствено в столицата ръстът се очертава малко по-висок
– 7,6%, но далеч не за всички позиции и не във всички индустрии.
Разбира се, не във всички сектори от икономиката средната заплата ще се движи по един и същ начин. И сега данните показват, че най-високите ръстове са характерни за най-нископлатените отрасли. Примери за това са туризмът, селското стопанство, културата и спортът, където ръстът е двуцифрен от началото на годината до септември. (Виж инфографиката).
Същото не може да се каже за IT индустрията, където нарастването е само 6,6%, но въпреки това тези дейности остават далеч по-добре платени от всички останали с 5254 лв. средна заплата през септември. За сравнение в хотелиерството и ресторантьорството след увеличението с 13% средната остава 1527 лв.
Много експерти виждат в това последиците от рязкото вдигане на минималната работна заплата с почти 20% в началото на годината.
“Вече имаме данни за намаляване на средната заплата в някои региони на страната. Поначало нейното ниво се формира най-вече под влияние на нивата на доходите в София и в още един-два по-големи града. На останалите места
минималната и средната почти
не се различават, което определено е изкривяване и е несправедливо”, коментира Георги Симеонов – председател на комитет “Данъци и право” на КРИБ.
Според него това води до уравниловка между хората без квалификация, които получават минимална заплата. Това помпало сивата икономика и създавало стимули да се укриват доходи.
“Задълбочава се и хроничната безработица при хората без квалификация. При ниска производителност на труда и намаляващо търсене поради забавянето на икономиката тези хора стават нерентабилни за наемане.
Тяхната производителност не може да покрие заплатата им
А тя трябва да бъде измерител на положения труд, не социална помощ”, казва Симеонов.
Има и друго обстоятелство, което говори, че сегашният механизъм за определяне на минималната заплата като 50% от средната търпи промяна. Хотелиерството, ресторантьорството и ред други нископлатени дейности се отличават и с най-голям дял на сивия сектор. Именно затова рязкото вдигане на минималната заплата, под която не може да се наеме легално служител, е част от причините за високия ръст на средното заплащане в тези сектори. Разбивката по области показва, че в най-нископлатените то се движи между 1500 и 1600 лева месечно. Разликата със столицата винаги е била голяма, но в момента вече е повече от двойна.
“В 4-5 области в страната има
картел между работодатели, които потискат доходите на хората
Става дума за бедни райони – там има договореност при бизнеса на местно ниво да дават ниски заплати”, твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според икономиста от ИПИ Петър Ганев механизмът за определяне на минималната работна заплата ще се промени, тъй като сегашният не отговаря на реалностите.
“Най-вероятно ще влезем в дискусия какъв да бъде, но ще е за 2026-а. Добре е да има ново правило, ще видим какви варианти ще се предложат. При социалните плащания трябва да се върви към обвързване с линията на бедността и няма нужда всяка година да се минава през промяна на законодателството”, казва Ганев.
Според Георги Симеонов минималната заплата трябва да се определя чрез преговори между работник и работодател, за да се запази връзката с икономическите реалности, пишат от 24часа.бг.
