Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза. В периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй“ страната рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия (за ноември средно над 1200 МW), като това най-силно е изразено в часовете на вечерния връх на потребление – от 17 до 21 ч. когато фото-волтаиците зануляват производството си. За това предупреждават от Българския енергиен и минен форум.
Тяхното „изпразване“ се компенсира основно с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на нейните газови ТЕЦ (основно реконструирани въглищни централи със средства по ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MW и така балансират българската енергийна система, посочват от БЕМФ.
По техни данни България внася и ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с „екологичната“ добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ. Процесът на влошаване на икономическото състояние на нашите въглищни централи допълнително се влошава и от практиката държавата да изземва част от печалбите им при реализация на продажби над определени нива, наречени „таван на цените“.
Данните от началото на ноември устойчиво показват, че българските въглищни централи въпреки влошаващата се икономическа конюнктура и тази есен на 2024 г. запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната (над 40% средно за ноември) и въпреки регистрирания ръст на мощностите на възобновяеми източници в България, техния принос в енергийния баланс на страната е незначителен – с принос под 10% за енергийния баланс средно за ноември 2024г. досега.
Анализите на енергийните специалисти на БЕМФ потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден се очаква дефицит в мощностния баланс от около 600 МВт при ограничените водни количество в язовирите на енергийните ВЕЦ, пишат от пловдив24.бг.
По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия този дефицит се повишава до около 1600 МВт. И ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, предупреждават експертите.
Според тях са нужни спешни и средносрочни мерки, като една от тях е с решение на МС в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ „Контур глобал“ като се договори с ЕК приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими, пише Pariteni.bg. Да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение.
Да се разработят и приемат от МС програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв/Мвтч за компенсиране на индустрията, са част от предложенията на форума.
