Инвазията на китайски стоманодобивни компании и липсата на квалифицирани кадри са сред най-големите проблеми на металургията у нас. Как се справя с тях браншът? И доколко адекватни на новите изисквания в сектора е образователната ни система?
Енергийните кризи в световен мащаб, военните конфликти и последствията от ковид – пандемията белязаха видимо металургичния бранш. Сред най-сериозните проблеми остават стоманодобивът и вносът на суровини от страни извън Европейския съюз, който подбиват цените.
„Това е във връзка с агресивното присъствие на китайските стоманодобивни компании и проблемите, които Европа има във връзка с новите политики по промените в климата, които поставят върху бизнеса доста по-големи финансови задължение за преструктуриране на технологиите“, каза пред БНТ Политими Паунова Българска асоциация на металургичната индустрия
Новите технологии на свой ред създават проблем – липсват достатъчно квалифицирани кадри, а нови работници се намират все по-трудно. Търсят се Инженери, които са специализирали в областта на машиностроене, електроподдържане, автоматизация на производството.
„В момента технологиите се изменят, говорим за AI, за въвеждане на автоматизации и всъщност образованието не догонва новите изисквания за персонал. Това е основният проблем. Но той не започва на ниво университети, а се дължи основно на неправилния избор, квалификация и акценти в средното образование“, на мнение е Стоян Генов, собственик на металообработваща фирма.
В Русенския университет има 4 инженерни факултета. И въпреки добрите възможности за реализация след завършването им, кандидатите за тях не са много.
„Интерес има, но не такъв е какъвто на нас ни се иска. На много от кандидат-студентите им се струват трудни“, смята проф. Росен Радев от катедра „Технология на материалите и материалознание“.
Средната заплата в металургичния бранш в страната надвишава 2500 лева. За да привлекат млади специалисти, от сектора предлагат и стипендиантски програми, както и възможности за кариерно развитие.
