На 5 декември православната църква чества преподобни Сава Освещени.
Наследник на аристократичен род от Кападокия (Мала Азия), на 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.
С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим. Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
Женски образ
На 5-ти декември се празнува Савинден, наречен от християнските канони на Свети Сава, а в народната памет останал с по-древните си корени и възприеман в женски образ – Света Сава, сестра на Света Варвара и Свети Никола.
От тях Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на своя брат и затова се казва: „Варвара вари, Сава пече, а Никола гости гощава“.
В някои райони на страната денят се празнува за сечено и порязано. Затова се спазва забраната да не се пипат остри предмети.
Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата.
Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината, пишат от блиц.бг.
На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:
– Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по -добра от мен! – благославяла бабата.
Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.
Още от Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Днес повод да почерпят имат всички с имената Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби и Събина, както и други производни имена.
