Специалистката по транспортна психология в Института за изследване на населението и човека в БАН казва още:
В медиите се шуми за катастрофите с пияни и дрогирани, но високата скорост е по-опасна
Шофьорите не разпознават рисковете от превишената скорост
Повече от половината шофьори дори не отчитат ползването на телефона като заплаха
Хората сме склонни да мислим, че катастрофите се случват предимно на другите
– Доц. Тоткова, участвахте в изследването на Съюза на автомобилистите в България (СБА). Прави впечатление, че 63% от хората признават, че карат с превишена скорост. Какви са оправданията им?
– Процентът никак не е малък. Това са 63% в извадка от 2356 човека. Те са активни водачи, шофират всеки ден. Изследването е проведено в пунктове за технически прегледи.
29% казват, че превишават, но с малко над допустимото. Други 22% посочват, че това се случва само по време на изпреварване. А 12% споменават, че го правят само извън населени места. Рискът, свързан с превишаването на скоростта, не е добре разпознаваем и очевидно доста често е пренебрегван по различни причини, пишат колегите от 24часа.бг.
– Защо хората пренебрегват риска от високата скорост?
– Не са запознати с последиците. Не допускат, че катастрофата е нещо, което може да се случи на тях като резултат от превишаването на скоростта. Надценяват способностите и уменията си. С превишена скорост карат хора, които вече имат опит зад гърба си и това им пречи да преценяват по-добре и по-точно какво умеят.
От научната литература е ясно, че има хора, чиито личностни характеристики предполагат и предразполагат към по-рискови поведения. Те се проявяват, когато човекът не е наясно с негативните последици от поемането на определен риск.
– Постоянно се говори за промени на Закона за движението по пътищата. Трябва ли в обучението да се прави психологичен анализ на бъдещите шофьори?
– Предложихме подобна промяна преди време, когато се разработваше новата методика на обучение. Целта не беше да спираме такива хора да получават книжки, а по-скоро да се даде възможност на младите водачи и на тези, които сега се обучават, да опознаят себе си по-добре, защото ние не се познаваме добре. Малко са хората, които имат такава добра рефлексия и са наясно с това как реагират, какви са, защо се случва нещо определено в конкретни ситуации. По-голямата част от нас не сме запознати с личността си.
На един млад водач му предстои все още да развива определени характеристики и те да придобиват още по-голяма устойчивост, но част от нещата са обусловени от темперамента. Те няма да се изменят кой знае колко. Но няма нищо лошо на един кандидат-шофьор да му се даде обратна връзка, след като е отговорил на 15 или 20 въпроса. Така ще знае, че е предразположен към нещо, което в бъдеще би му попречило в процеса на шофиране. На база на резултатите може да му се каже: “Вие като човек сте по-склонен да поемате рискове. Обичате адреналина, търсите силни усещания. Това в голяма степен може да предизвика желание у вас да нарушавате правилата, да се държите по-опасно на пътя, което ще застраши както вас, така и останалите”.
Това е полезно. За съжаление, предложението не беше прието.
– Кога е било това обсъждане?
– През пролетта. Имаше комисии с министерство на образованието, с Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата и други. Тогава бях поканена като експерт, за да кажа мнението си за въвеждането на такова психологическо изследване при обучението.
– Какъв беше мотивът да ги отхвърлят?
– Автоинструкторите и школите бяха против, защото изследването трябва да се извършва от психолог. Намериха хиляди оправдания за това, че нямало да може да се намерят психолози, че щяло да оскъпи допълнително курсовете.
– Да ви върна на изследването на СБА. Споменахте, че 12% се оправдават, че карат с превишена скорост извън населени места. Всъщност точно там стават най-много тежки катастрофи с жертви и ранени. Не е ли запознат българският шофьор с това къде е опасно?
– МВР периодично изнася такива данни. Те сочат, че катастрофи стават най-много на третокласни пътища. Но дори и да знаем тази информация, хората сме склонни да пренебрегваме рисковете, опасността, да си мислим, че това е нещо, което се случва предимно на другите, а не на нас. Факт е, че човекът причинява катастрофите. Такива са данните в световен мащаб за над 95% от инцидентите на пътя. Друг е въпросът кога и защо човек греши и защо у нас грешим толкова често, а не е така в държави, в които смъртността на пътя е изключително ниска. Но има и други фактори освен грешките на шофьорите. Има околна среда, кола и път. Това са неща, които не бива да се пренебрегват. Всички знаем качеството на пътищата у нас и трябва да се съобразяваме с това.
– Всъщност изследването сочи, че едва на трето място шофьорите считат, че нарушението на скоростта може да е причина за тежка катастрофа. Много хора се успокояват, че алкохолът и дрогата са водеща причина. Данните на МВР обаче показват друго.
– Разминаването по отношение на отговорите на изследваните и данните на МВР е доста интересно. На Запад, включително и в САЩ, употребата на психоактивни вещества действително е сред основните причини за катастрофи. У нас загиналите вследствие на тази причина са доста малко.
Това означава, че има някакво сериозно разминаване в начина, по който се възприемат тези причини. Може да е от медиите, които съобщават предимно за тежки катастрофи с пияни или дрогирани. Това е нещо, което чуваме сравнително често по новините. Може да е, защото се опитват да чистят съвестта си. Да си мислят “аз не използвам психоактивни вещества по никакъв начин, значи съм по-добър и безопасен шофьор”.
На първо място в изследването обаче хората са отговорили, че като причина за катастрофа смятат неспазването на закона. То обхваща в себе си доста неща. Не можем да знаем какво точно са имали предвид анкетираните. Неспазването на закона отразява както превишаването на скорост, употребата на психоактивни вещества и разсейването, когато използваме телефон. Това са неща, които са упоменати в закона и е ясно, че не трябва да се нарушават.
– 56% си признават, че докато карат, говорят по телефона и не ползват слушалки, високоговорител или опцията за безжично свързване. Как си го обяснявате – не го смятат за опасно ли?
– Абсолютно по същия начин като със скоростта. Повече от половината шофьори в това изследване въобще не разпознават използването на телефона като заплаха за безопасното им шофиране и не се стараят да сведат до минимум използването му по време на шофиране. На Запад е ясно, че дори е добре да се ограничи общуването с хората в автомобила, за да може човек да е максимално концентриран и да е подготвен за всяка една ситуация, която може да възникне.
А у нас 84% казват, че ползват телефона си без никакъв проблем. И по-големият процент го държат в ръка. Тоест този риск отново не се разпознава.
Боравенето с телефона е доста сериозна заплаха, защото включва както визуалното, така и механичното и когнитивното разсейване. Водачът отмества първо погледа си от пътя. На второ място ръцете му не са на волана. На трето – това, което чува по телефона, със сигурност го отвлича от мисълта за това как да се придвижва по-безопасно и как да е внимателен. Това е още нещо, което е изключително подценено.
– Според данните само 1% казват, че чатят на телефона, докато шофират. Не са ли повече?
– Така ми се струва. Някои хора са отговорили според обществено приетите правила. Аз също наблюдавам по време на движение, че много шофьори, дори да не чатят, седят и скролват в социалните мрежи, което отново е недопустимо.
– Зима е, сутрин понякога трябва да се чисти сняг от колите. Може ли това например да изнерви шофьор и да доведе до пътно хулиганство след катастрофа? А и не само зимата, защо изблици на агресия има по всяко време?
– Агресивното шофиране спада към опасното шофиране. То включва в себе си както агресивно каране, така и безотговорното и невнимателното.
В световната литература агресивното шофиране се дефинира като всяко поведение на водача, което цели да навреди физически или психологически на друг участник в движението. Причините са изключително субективни спрямо конкретния водач. В изследването на СБА става ясно, че 65% от водачите са ставали свидетели през последните 2 години на агресия на пътя. Това е доста неприятен резултат.
От известно време проучвам гнева по време на шофиране и знам, че това е емоцията, която до голяма степен отключва у нас тази поведенческа изява на чисто агресивно ниво. Дали ще е вербална агресия, ще се крещи и ще се псува, дали ще е физическа агресия, няма значение. Важното е, че има водачи, които не успяват конструктивно да се справят с емоциите си. Изследването на СБА показва, че е необходимо да се предприемат по-сериозни мерки в тази посока.
Има хора, които са склонни в по-голяма степен да изпитват гняв по време на шофиране. Това не е нещо лошо, случва се навсякъде по света. Просто е важно тези хора да знаят, че са склонни да постъпват по такъв начин, и когато го знаят, да предприемат мерки да се справят с тези емоции.
