„Да бъдеш гелина: Традиционна сватба от с. Рибново“ вече е във вписаните в Националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство – Националната система „Живи човешки съкровища – България“ – 2024.
В сърцето на долината на река Места- Рибново пази своите вековни обичаи, които разкриват историята на единство, култура и красота. Една от най-впечатляващите традиции е тяхната гелина, която вече е част от националното нематериално културно наследство.
„Нашият ритуал е уникален. Той датира от стари времена. Всяка година обаче се изменя. Слагат се много различни неща. Гелината се натрува с повече пайети, така че лицето на момичето да бъде неразпознаваемо от околните. До дома на своя съпруг тя върви със затворени очи. Пред нея има само едно огледало, за да може да не вижда страничните хора, а в новия си дом да отвори за първи път очите си“, обясни пред медиите Невсе Сирак, която е част от екипа на Фондация креативна общност.
Да си гелина е вълнуващо, казва още Невсе и допълва, че всяко едно момиченце в Рибново мечтае за този момент. Желанието на жителите в Рибново е този обичай да стане световно известен и повече хора да знаят за него. В тази връзка и за първа година организират конкурс „Мисис Гелина 2024“
„В нашата фейсбук страница „Гелина“ – там качваме снимките на момичета, които са били вече гелини. Всеки, който желае, без значение в кой край на страната живее, може да гласува за най-красивата снимка на гелина. Гласуването става с реакция „любов“, тоест да постави сърчице под снимката. Гелината събрала най-много сърчица ще бъде отличена и ще бъде наградена. Гласуването е до 30 декември“, каза още Невсе Сирак.
А амбицията на хората от Рибново е този ритуал да бъде признат и от ЮНЕСКО
Живи традиции
Представете си, че се събуждате в гората на място, кацнало на ръбчето на Родопите и побрало целия Пирин в прозорците си. На това място тишината е музика, а песента на птиците се преплита в клоните на вечнозелените борове. Чановете на стадата дават посока на въображението ви, пренасяйки ви в друго време, изпълнено с мистични ритуали и възхитителна природна красота. Свят, където всяка глътка въздух носи свежест, всяка гледка разказва история, а уютът ви прегръща още с първите крачки. Но най-вълнуващата част от това преживяване, би било ако попаднете на един местен ритуал наречен- гелина или „писаната булка“. Всички вече са виждали или поне чували за онези булки с шарените, нарисувани като маски лица – за „гелината“ в Рибново, пишат от пловдив24.бг.
Гелината е сватбен ритуал, при който лицето на булката се намазва с бял крем, а върху него се рисуват цветя с пайети. Противно на очакваното булката се покрива с червен воал, а не бял. Такъв ритуал е единствен по рода си в страната. Ритуалът започва с къносването, или с т. нар. „вечер на къната“ къна геджеси.
Приобщаването на останалите жени от селото към сватбения обред се изразява в къносването им, като за различните възрастови и социални групи цветът на къната е различен.
В миналото „писането“ на булката или „лепенето“ на „гелината“ е ставало тайно, само жената, която реди украсата, и близките на момичето са могли да присъстват. Всички други чакат, за да видят булката. Самият ритуал обикновено се извършва в сватбения ден от специалната жена „писачка“ или „телярка“, според термина, който се употребява: „писане“, „тельосване“, „лепене на гелина“.
Как се стига до своеобразната „маска“ на булката?
Почистеното й лице се намазва с бял крем, за да се постигне плътна белота, а върху крема се поставя пудра. Бялата „основа“ е важна, тъй като „иначе не е убаво писането като не е бяло“.
В Рибново след ритуала на рисуването обличат “гелината“ със специални дрехи и я извеждат пред насъбралите се гости. Тя не трябва да прави крачка назад, както и не трябва да отваря очи, в ръката си държи огледало. Преди първата брачна нощ булката сваля пайетите от лицето си и влиза при своя съпруг с „чисто, познато лице“. В Рибново „гелината“ трябва да измие лицето си с мляко, като преди това украсата от лицето й сваля самият младоженец.
Сватбата в югозападното село продължава два дни. В първия ден младото семейство посреща гостите на младоженеца, а във втория ден на булката. Всички от селото излизат, за да видят младоженците и да се веселят заедно с тях.
