Или какво е мизокинезия, или омраза от движения, от която все повече хора страдат
При някои се изразява в раздразнителност, която не оказва влияние върху ежедневието им, но има случаи и на болезнена непоносимост и гняв, пречещи на начина на живот
Почти всеки има досаден навик. Някои потропват с нокти по масата, други поклащат нервно крака, а трети си навиват косата. Обикновено това се забелязва от околните, но те го подминават с разбиране, защото има някакво масово схващане, че подобни повтарящи се движения издават нервност, несигурност или скука.
Когато става въпрос за семейни събирания като коледни и новогодишни празници, изведнъж обаче те могат да се окажат в центъра на вниманието. Причината е, че близките хора се чувстват достатъчно свободни да си правят забележки, ако някой демонстрира досаден навик. Да му припомнят как го има от дете и какви опити са правени да го откажат от него. В резултат част от гостите се вкисват, други се опитват да водят разсейващи разговори, даже е възможно някои да си тръгнат, защото по принцип не понасят подобни повтарящи се движения и фокусирането върху тях направо ги довежда до ярост.
Това не е каприз, а психологическо състояние,
което учените наричат мизокинезия, или омраза от движения.
Макар по въпроса вече да са правени няколко проучвания, изследователите все още не могат да установят какво точно я причинява.
Често хората, страдащи от мизокинезия, съобщават за известно препокриване с друго по-разпознато състояние, наречено мизофония – силна неприязън към шумове, идващи от други, като тежко дишане или шумно хранене, пишат от 24часа.бг.
“Двете вървят заедно много често и пациентите признават, че са ги изпитвали от дълго време, но просто не са знаели, че това е определено състояние, което дори си има име”, казва пред Би Би Си доктор Джейн Гретъри, клиничен психолог в Оксфордския университет.
По думите ѝ степента на отвращение към досадни навици варира. При някои се изразява в раздразнителност, която не оказва влияние върху ежедневието им, но има случаи и на болезнена непоносимост, пречеща на начина на живот.
61-годишната Андреа разказва, че се е сблъскала с мизофония и мизокинезия, когато е била на 13 г., но тогава това не е било разпознато. Най-ранните ѝ спомени са как изпада в паника и иска да избяга, когато нейна съученичка в училище си чопли ноктите. След това започва да има чувство, че устата ѝ се разранява, когато гледа как някой прикрива с ръка собствената си, докато говори. Гневът, който изпитва, е мигновен. Опитвала е различни стратегии, за да управлява състоянието си, но не може да го блокира.
“Няма мисловен процес в него. Няма обосновка. Просто експлодира вътре във вас,
поради което е толкова тревожно”, споделя Андреа пред Би Би Си. Тя допълва, че не обвинява хората за тяхната нервност, и разбира, че движенията на повечето са неволни и по навик, но не е в състояние да направи нищо. За да се предпазва, тя живее сама и работи от вкъщи. Целият ѝ живот е проектиран по начин, позволяващ да избягва нещата, които биха могли да я измъчват.
“По-лесно е така. Не можеш непрекъснато да молиш другите да спрат своя навик”, обяснява Андреа.
Едно от последните проучвания се опитва да очертае кои са движенията, предизвикващи мизокинезия. То включва 21 души, които вече са диагностицирани със състоянието. Те са били поставяни в различни ситуации. Оказало се, че най-често мизокинезия се предизвиква от движения на ръце, крака, поклащане на бедра, потропване с пръсти или обувки. Щракането на писалка и въртенето на косата също са фактор, макар и не толкова често.
Все още няма точни данни колко хора може да изпитват мизокинезия. Скорошно канадско изследване стига до заключение, че вероятно един на всеки трима от нас може да е неблагоприятно повлиян от движения на други хора,
да изпитва интензивни чувства на ярост и отвращение,
без въобще да осъзнава от какво произтичат.
“Когато видя някой да прави подобно нещо, като например съпругът ми да свива пръстите на краката си, се чувствам физически зле. Сдържам се, но искам да повърна”, казва жена, участвала в проучването.
Друга споделя, че сърцето ѝ започва да бие твърде бързо и изпитва познатата борба за бягство, сякаш голяма опасност я дебне. “Всичко може да ме предизвика – от потропване с крака до това как някой държи вилицата си. Започвам да изпитвам много, много гняв”, признава 53-годишната Джил.
Учените смятат, че състоянието може да е свързано с много силен основен инстинкт за оцеляване, който кара страдащите от мизокинезия да се фиксират върху движения. Те непрекъснато дебнат за опасности, което в шумния и забързан съвременен живот се превръща наистина в сериозно предизвикателство.
“Много хора се чувстват наистина неудобно или засрамени, че получават толкова силни реакции. Това само по себе си също е проблем, защото потискането на емоции може да ги засили и да ги влоши”, посочва доктор Грегъри. По думите ѝ състоянието може да бъде изключително изтощително и да попречи на хората да се съсредоточат и да правят нормални неща, защото част от мозъка им непрекъснато мисли за дразнещото ги движение. В главите им понякога се раждат образи на насилие. Те искат да сграбчат човека и да го принудят да спре, въпреки че по принцип не са ядосани, а спокойни в останалото време.
За някои хора навиците на непознати са най-досадни, за други тези на близките им са далеч по-опустошителни
Един от често срещаните похвати, чрез който страдащите от мизокинезия се опитват да се справят със състоянието си, е, като се разсейват или избягват да гледат продължително. Но не при всички това работи, тъй като някои се чувстват като привлечени с магнит от движения. Дори когато се насилват да се отдалечат, се обръщат да видят дали те продължават.
