Цял живот Пламен е бил в инвалидна количка и мнозина биха казали, че той самият се нуждае от подкрепа. Пламен обаче не търси съчувствие, а е избрал да помага на бездомните животни, защото има силна воля и голямо сърце.
Роден преди 30 години с увреждане и изоставен в дом. Такъв е на пръв поглед животът на Пламен. Но зад трудностите се крие скромен човек с огромно сърце. И може би, защото е бил лишен от любов, топлина и грижа сега той ги раздава щедро. Затова идва всяка седмица в приюта за бездомни животни във варненското село Каменар, за да се грижи за изоставените кучета, разказват в специален репортаж на БНТ под надслов „Добрите истории на 2024-та“.
Ето и какво споделя Пламен Любенов: „Кучетата са невероятни същества. Когато се разхождаме, понякога се случва така, че неусетно си разговарям с тях. Колко разбират и колко не разбират е спорно, но със сигурност усещат. Когато човек прави нещо със сърце, независимо дали е танци, разходки, работа, всичко се получава“.
За Пламен бездомните кучета са кауза. Затова влага сърцето си, когато разказва за тях в социалните мрежи, когато им търси дом или когато набира още доброволци за приюта.
„Да съм разходил, колкото се може повече кучета, да съм докарал, колкото се може повече хора и да съм ги заразил един вид да дойдат. Защото това е идеята – сами да дойдат и да си помагаме помежду си. Аз искам да бъда колкото се може полезен за околните, а парите са, как да кажа, средство за оцеляване. Те са просто нужда“.
И ако кучетата са кауза, то страстта на Пламен са танците. Издържа се като танцува със своите приятели на входа на Морската градина във Варна.
„Избрах танците, защото те ми дават свобода. Аз имам проблеми с изказването понякога на разни думи, мисли и това е един начин аз да изразя себе си. Когато танцувам усещам погледите на хората. Със сигурност някои ме съжаляват, други ми се възхищават“.
Нито съжалението, нито възхищението са важни за Пламен, а изборите, които е направил в живота си, и уроците, които е научил.
„Аз познавам своите родители. Те във времето са ми показали, че нямат нужда от мен и след като мина време и осъзнах това, нещо разбрах, че и аз нямам нужда от тях и съм достатъчно голям да взема живота си в свои ръце и да разчитам на себе си. Това ме направи много по-мобилен-шофирам, танцувам, когато мога идвам тук да помагам“.
Бъдете добри, казва Пламен, защото това осмисля живота.
